Преди две години синът ми се ожени за любимата си. Имах късмет със снаха си, тя е красива, прекрасна, добра. От първия път, когато се срещнахме, бях възхитен от нея. Но нямах късмет с моята сватовница, тя е жестока жена. Преди един месец се роди внучката ми. Синът ми и съпругата му живеят отделно.
Апартаментът е мой, но аз не съм живял там, а го получих от родителите си. Дадох го под наем, преди синът ми да се ожени. Снаха ми е страхотна домакиня, тя знае как да направи всичко в къщата. Тя винаги е чиста и уютна. Свекървата на сина ми понякога идва на гости.
В деня на изписването ми свако ми каза, че ще се премести при дъщеря си, за да помага за детето. Тя е много нетактична жена, пъха носа си във всичко. Никога не е била омъжена, родила е дъщеря си от първия мъж, когото е срещнала. Според нея дъщеря ѝ е имала лош късмет със съпруга си и свекърва си.
Казва, че зет ѝ е лош, не уважава свекърва ѝ, работи от сутрин до вечер, не помага на жена си, не мие чиниите. И разказва ужасяващи истории за мен: по думите ѝ аз съм просто зла вещица. Според нея в живота на дъщеря ѝ няма нищо добро. Дъщерята ѝ казва, че съпругът ѝ е честен, верен, работи и осигурява прехраната на семейството.
Но за тази свадлива жена това няма значение: най-важното е, че е нещастна. Казваше, че е дошла да помогне, но не правеше нищо, просто седеше и се дуеше.Синът не иска да се прибере у дома, защото там е тъщата му. Тя му прави забележки, казва му, че не е добре възпитан, не купува цветя за тъщата, не ѝ прави подаръци.
Бях решила да я поставя на мястото ѝ, както се казва. Отидох да ги посетя. Тя започна да намеква, че не ме е грижа за внучката ми; ако не беше тя, дъщеря ми и съпругът ѝ щяха да изчезнат. Казах ѝ, че не съм зет и няма да я търпя.
Тя добави, че ако дъщеря ѝ реши да подкрепи майка си, никой няма да я принуди да остане и тя. Знаех, че снаха ми е умна, че й е омръзнало от упреците и претенциите на майка й. Затова ми каза да не стъпвам повече в къщата си. Тя бързо се съвзе, каза, че никой не я търси, и изчезна.