– Ще страдаш заедно с тях” – чуваше това много често. А какво е чувала през целия си живот, не би могла да ви каже. Хората наистина не пестят думи. Таня никога не е била красива, а от четирите си сестри далеч не е най-красивата. Беше пълна, с дребни черти, но с много добро и открито сърце.
Семейството ѝ я обичаше много. Всичките й сестри се омъжиха рано, преместиха се в различни градове, имаха деца и живееха щастлив семеен живот, но не и Татяна. Честно казано, с всяка изминала година тя все по-малко вярваше, че ще срещне мъж, с когото ще създадат семейство.
И никой около нея вече не вярваше в това. Таня обичаше да прекарва време с племенниците си, които идваха в нейното село през лятото. След като всичките ѝ сестри се изселили, Тетиана останала сама в дома си и ръководела домакинството. Тя отглеждала кокошки и кози.
Продаваше яйца и мляко. Тя засаждала градина, събирала реколтата и я изпращала на семейството си, за да могат и те да се насладят на витамините. А какъв хляб е пекла със собствената си специална закваска! Много хора я молеха да им го изпече, когато им идваха на гости.
Таня живееше така, никога не се оплакваше и живееше живота си със смирение. Но не напразно казват: това, което ние предполагаме, Бог го управлява; така и стана. Едно лято в къщата на съседната улица дойдоха работници да строят нова сауна и се случи така, че Таня имаше работа и за тях.
Трябваше да поправят покрива на плевнята и да монтират нова тръба в къщата, както и други дребни неща. В селото все още е много трудно без мъжки ръце, въпреки че Таня много добре боравеше с инструменти и можеше да цепи дърва. След като приключиха със сауната, един от мъжете се съгласи да ѝ помогне в домакинската работа.
Така те първо се сприятелили, а след това започнали да живеят заедно. Мъжът бил разведен и нямал деца.На тридесет и девет години Таня най-накрая се омъжва. И то много щастливо. На 41-годишна възраст тя е щастлива с първото си дете, а съпругът ѝ е вече на 44 години.
Те се отнасяли лесно към децата си и се радвали на всичко, защото те били толкова дългоочаквани. И така щастливите двадесет години отлетяха безгрижно. Сега най-голямата дъщеря е омъжена, а Таня и съпругът ѝ очакват внуци. Дядо вече е построил нова детска площадка в градината, излишно е да казвам, че той е майстор на всичко.
“Уморена ли си, добра моя?” – пита той Таня всяка вечер, прегръщайки я. “Да, уморена съм”, смее се тя и цялото ѝ лице се озарява от мила усмивка. И никога не се чувства грозна, как можеш да мислиш лошо за себе си, когато те прегръщат нежно и с любов те наричат “моето добро момиче”?
