Стас и Света планират да се оженят, след като завършат медицина. Но съдбата решава друго… На Стас е предложено служебно пътуване до зоната на конфликта. Там той може да натрупа опит и да натрупа начален капитал. Светла много се разстроила, когато приятелят ѝ съобщил за решението си, но Стас я успокоил:
“Светочка, тези две години ще минат толкова бързо, че няма да имаш време да мигнеш. Аз ще се върна и веднага ще се оженим. Той си тръгна, а Света си намери работа като продавачка в магазин за алкохол. Стас ѝ се обаждаше редовно, дори ѝ пишеше писма… Година и половина по-късно обажданията спряха.
Тя изпрати молба до поделението, в което служеше Стас. Отговорили ѝ, че на това място няма връзка с годеника ѝ… Бяха изминали две години, както беше предвидено в договора. Стас не се появяваше. Светла продължаваше да чака. В продължение на десет години.
Беше доста привлекателна, мъжете я харесваха. И не е изненадващо, че няколко пъти са ѝ предлагали да се омъжи. След седмото предложение за брак тя се отказва. Омъжва се за Анатолий. Той е собственик на магазин за домакински уреди. Имат дъщеря, Олена. Дъщерята вече е на деветнайсет години.
Тя е студентка по медицина. Светлана така и не разбра, че се е омъжила за Анатолий… В този ден валеше. Светлана излезе от магазина за алкохол и тръгна към автобусната спирка, като съпругът ѝ я предупреди, че днес няма да може да я вземе от работа. “Света!” – извика я мъжки глас.
Тя се обърна. Опирайки се на бастуна си, Стас вървеше към нея с колеблива походка. Отидоха в близкото кафене.Светла погледна мълчаливо Стас. “Сигурно съжаляваш, че ме виждаш, Светочка, че ме няма толкова дълго. През всичките тези години се интересувах от живота ти, знам, че си омъжена за добър човек.
И че имаш дъщеря… – Стас, защо се държиш така с мен? Толкова години те чаках… – Не можех да дойда при теб. Нямах право да го направя. Там, шест месеца преди края на договора, колата ни беше взривена на пътя. Загубих носовете и на двамата…
Бях сигурен, че няма да ме оставиш, и не исках да се превръщам в бреме за теб. Затова реших тихомълком да изчезна от живота ти… Когато разбрах, че си се оженил, ми стана тъжно. Но в същото време се радвах на щастието ти. Обичах те и те обичам. И в името на тази любов извърших това престъпление. Съжалявам.
