В началото на миналата зима Надя, възрастна жена, която живее в отдалечена колиба в края на селото, вижда вълк в двора си.
Животното изглеждало уморено и отслабнало, затова Надя не виждала причина да се страхува от него.
Вместо това тя дала на вълка малко остатъци от варено пиле и животното продължило да посещава Надя всяка вечер, надявайки се на късче питателна храна.
Когато селяните разбрали за новия приятел на Надя, те ѝ се скарали и я критикували, че помага на опасно животно. Но Надя продължила да споделя храната си с животното и един ден вълчицата дошла при нея с две вълчета.
Със сълзи на очи Надя разбрала, че вълкът е дошъл да се сбогува с нея и да й благодари за помощта й. След това последно посещение вълкът изчезнал и в селото повече не се чувал алчният му вой.
Добротата на Надя спасила вълка и семейството му, а животното показало своята лоялност и доверие, като довело при нея малките си, беззащитни малки.
