Още от първата ни среща свекърва ми даде да се разбере, че не ме одобрява. В мое присъствие тя казваше на сина си Влад, че е можел да избере някоя по-добра – по-красива, по-богата, по-харизматична. Всичко това беше неприятно, но любовта на Влад към мен му даваше сили да го понесе.
Две години по-късно се оженихме. Наталия, моята свекърва, упорито се опитваше да убеди Влад да отмени сватбата. Съпротивата ѝ ме озадачи.За щастие тъстът ми беше пълна противоположност: обичаше ме като собствена дъщеря и ме убеждаваше да не обръщам внимание на суровостта на жена му.
Предвид обстоятелствата беше очевидно, че трябва да живеем отделно. Два месеца след сватбата разбрах, че съм бременна. Но добрата новина беше засенчена от постоянния негативизъм на Наталия. Тя дори намекна, че детето не е на Влад, което аз категорично отрекох.
След раждането на сина ни Данило Наталия продължи да прави своите предположения, твърдейки, че Данило няма никаква прилика с Влад. Беше ми писнало. Реших да сложа край на въпроса с тест за бащинство.
На следващата сутрин, след като взех проби от Влад и тъста ми за анализ, Наталия ме молеше да не предприемам тази стъпка: дори ми предложи пари за отказа й. Но беше твърде късно. Резултатите бяха зашеметяващи: Даниил наистина е син на Влад, но не и внук на дядо си – което обяснява паниката на Наталия.
Някаква част от мен искаше да разобличи Наталия и най-накрая да се отърве от негативизма ѝ, но се въздържах заради Влад, знаейки, че това разобличение ще разруши целия му свят.
