Преди седмица взех дъщеря ми от баба ѝ, която беше на гости. Обикновено Елена винаги се връща от къщата на баба си щастлива и весела, разказва ми какво са правили и какви питки са пекли. Но този път Олена плачеше. Отначало помислих, че може да е паднала или да се е случило нещо друго.
Но по детето нямаше нито една драскотина. Тогава започнах да задавам въпроси на Елена, но тя плачеше и не можеше да се успокои. Не можех да разбера какво се е случило тази вечер.Когато се прибрахме вкъщи, Олена веднага заспа. На сутринта дъщеря ми се успокои и ми каза, че баба ѝ я е нарекла крадла и е започнала да я псува.
Елена твърдеше, че никога не е вземала нищо от баба си без разрешение. Повярвах на детето си, защото Олена никога не би наранила муха, камо ли да краде. Веднага се обадих на майка ми: “Щастлива ли си? Отгледала си непълнолетен престъпник на своя глава!”
– Мамо, какво говориш? Можеш ли да обясниш правилно какво се е случило?” -Какво се е срамувал да каже крадецът?- “Престани да наричаш детето ми така, какво стана там?” -Изтеглих нарочно пари от картата си, сложих ги в портфейла си, исках да отида на пазар сутринта.
И гледам, а там няма пари. -Така че може би са ви били откраднати или сте ги сложили някъде другаде. -Не защитавайте тази крадла, тя няма оправдание! Няколко дни по-късно майка ми се обади и каза, че е намерила парите си в друга чанта.
Просто била забравила с коя чанта е отишла в банката. Казах ѝ, че трябва да се извини на внучката си, защото не е по нейна вина и не е трябвало да преживява такъв стрес. Но майка ми не бързаше да се извини. Не очаквах това от нея и отношенията ни рязко охладняха.
