Тя има две деца – син и дъщеря. Съпругът ѝ умира рано и тя се омъжва за друг мъж. Вторият ѝ съпруг имал син, когото тя наричала “Stepson”. Собствените ѝ деца пораснали, създали собствени семейства и отлетели в различни краища на страната.
Няколко години по-късно вторият ѝ съпруг починал и тя останала сама. Доведеният ѝ син също живее далеч. Един ден по-големият син дошъл при жената и казал: – “Мамо, продай къщата си и се премести при мен. Жената се съгласила, продала къщата на много добра цена и се преместила в нея, като по този начин утешила внуците си.
Една вечер снаха ми забеляза, че свекърва ѝ не яде нищо. Тя казала на съпруга си, а той попитал майка ѝ. “Мамо, болна ли си?” – “Не, сине, просто съм тъжна. -Какво се случи? -Ами, пътувах към теб във влака, заспах, а съседът ми открадна всички пари, които получих за къщата, и избяга.
-Всичките? -Всичките! -Как ще живееш? Жената се съкрушила, опаковала всичките си вещи и отишла в дома на дъщеря си. И тук тя била приета, както се очаквало, с всички почести. Вечерта дъщерята забелязала, че майка ѝ плаче, попитала я какво се е случило, а баба ѝ разказала същата история – и на следващия ден тя отново се изнесла.
Тя нямала друг избор, освен да отиде при доведения си син.Той беше по-развълнуван от всички останали деца. Вечерта баба ми седеше тъжна. – “Мамо, какво става?” – “О, сине, откраднаха всичките ми пари. -Нищо, мамо. Ще се справим.
Една стара жена седеше до прозореца и гледаше към улицата, когато видя надпис на огромна красива къща: “Продава се”. Баба излезе навън, намери собственика на къщата и го попита за цената. Оказало се, че къщата струвала точно толкова, колкото била цената, която тя получила за продажбата на собствената си къща.
Бабата купила къщата и се преместила в нея със семейството на доведения си син. Когато децата разбрали какво се е случило, те разбрали, че баба им просто ги е изпитвала. Те разбраха, но вече беше твърде късно.
