Аз съм Олеся, съпругът ми се казва Владимир, запознахме се, влюбихме се, оженихме се и решихме, че имаме нужда от апартамент, защо да плащаме наем на чичо ми, ако можем да си купим апартамент с ипотека и да плащаме за собственото си жилище.
Така и направихме, но нямахме достатъчно пари за първоначалната вноска, затова решихме да се обърнем към родителите си и родителите ми ни дадоха толкова пари, колкото можеха, а Светлана Петровна, така се казва майката на съпруга ми, каза, че ще продаде дачата и ще ни даде парите, и го направи.
Направихме ремонта със собствените си ръце, баща ми ни помагаше, той беше строител, и когато ремонтът приключи, се преместихме в апартамента си, радостта ни беше огромна. Но един ден свекърва ми се обади и каза, че идва, помислих, че е на гости, сложих патицата във фурната, но нея я нямаше.
Свекърва ми пристигна с куфарите си и каза, че тя също има право на този апартамент, тъй като е продала вилата си и ни е дала парите, и сега ще живее в този апартамент с нас. Не можах да се сдържа и си помислих, добре, нека тя да живее тук, но дълбоко се заблудих.
Вечерта приготвях вечеря за утрешния ден, защото когато се прибрах от работа, нямах сили дори да ям, камо ли да готвя. И сега забелязвам, че когато се прибера вкъщи, не намирам никаква сготвена храна, започвам да питам, свекървата веднага започва да крещи, че ми е жал за нея, че съм направила чиния с някаква бурда за нея, и това се случваше почти всеки ден.
После започнах да забелязвам, че тя рови в личните ми вещи; когато й казах за това, в отговор чух само, че изневерявам на мъжа си с такова бельо и че скоро ще се разделим и апартаментът ще трябва да се дели. Не можах да издържа повече, казах на съпруга си, че съжалявам, все още нямаме деца, така че нека живее.
Един ден не отидох на работа, купих предварително ключалка, извиках ключар и седнах да чакам свекърва ми да излезе от къщи. Щом тя излезе, веднага се качих до апартамента заедно с ключаря, събрах вещите ѝ, сложих ги пред вратата и изпратих текстово съобщение на мъжа ми, че ако иска да живее с мен, трябва да избере или мен, или майка си.
Свекърва ми влезе във входа, видя вещите ѝ, обади се на сина си, започна да го учи на живот, казвайки, че съм лоша съпруга, че трябва да се разведем. Не чух какво й каза синът й, но явно не й хареса отговорът му. “Съпругът ми ми се обади и каза, че ме обича и иска да живее с мен, но майка му се връща в апартамента си.
Мина време, вече имаме син, свекърва ми не общува с нас, заведе дело, иска да съди за част от апартамента. Вова й каза, че ако не оттегли заявлението, изобщо няма да общува с нея, но свекървата не иска да чуе сина си. Родителите ми, след като прецениха ситуацията, изтеглиха заем и ни дадоха сумата, която свекървата прибавяше към нашата, и ние ѝ предадохме парите в присъствието на свидетели.
Съпругът ми не общува с майка си, а аз също не общувам със свекърва си. Неотдавна тя се разболя много тежко, обадиха ни се от диспансера, лекарят искаше да разговаря с близките на пациентката, но съпругът ѝ отказа да дойде и аз я съжалих, но не се намесвам в отношенията им. свекърва ми пося вятъра, а сега жъне бурята, но най-лошото е, че нищо не е разбрала, което е жалко
