Соня не можеше да свикне с мисълта, че баба ѝ си е отишла. Родителите на момичето се развеждат. Баща ѝ се преместил в друг град и тя никога не го видяла. Майка ѝ се разболяла и единственият човек, който ѝ останал, била баба ѝ, която се грижела за нея.
След смъртта на баба си Соня идва всеки ден в нейния апартамент. Преглеждаше вещите и разглеждаше стари снимки. Един ден попаднала на писмо, което било предназначено за нея. “Скъпа внучке, съжалявам за случилото се, но ти трябва да знаеш истината. Майка ти, Лена, не е твоя истинска майка, както и аз не съм.
Когато дъщеря ми роди, бебето почина три дни по-късно. Елена дълго време не можеше да дойде, после лекарят предложи да купим детето. В съседното отделение имаше една многодетна майка и тя имаше прекрасна дъщеря. Дадохме всички пари, които имахме, за да те откупим.
Ликап смени децата. Не знам как е реагирала майка ти на това, защото ние избягахме. Лина не можеше да се успокои точно една година, беше бясна. Мислеше, че полицията ще дойде и ще те вземе от нас. За съжаление, тя не намери щастието. Съпругът ѝ Вася не може да свикне с факта, че са си купили дете.
Той се напива до смърт, а Елена се разболява тежко. Аз поех възпитанието ти. Обичах те като свой, но се срамувам от теб. Ако искаш, можеш да си намериш собствено семейство, мисля, че те ще се радват да те видят. Имаш трима братя и две сестри”, пише баба й. Соня прочете писмото за десети път, когато съпругът ѝ се върна от работа.
Разказала му всичко и му показала на картата адреса, на който живеело семейството ѝ. Соня почувства, че вече няма да е сама. Майка ѝ щеше да я прегърне и да ѝ даде любовта, която заслужаваше.Соня и съпругът ѝ Валера отиват в малък град, който ги посреща със силна буря.
Стигнали до къщата, в която трябвало да живеят истинските родители на момичето. Докато стояха пред сградата, Валера не можеше да разбере как пет деца и техните родители могат да живеят там. В края на краищата това не беше къща с апартаменти, а общински апартамент.
Валера реши да попита портиера за родителите на съпругата си. – “Да, познавам ги. “Трябва да стоиш далеч от тях, те пушат по цял ден и пречат на нормалните хора – каза недоволно бабата. Дали и те пият с родителите си?” Соня попита развълнувано.
– “Не, те са отведени в дом за деца. Там поне ще ги нахранят и облекат – въздъхна портиерът. Соня и Валера не искаха да влизат, затова се прибраха вкъщи. По пътя към вкъщи Соня благодари на баба си и майка си Лена, че са я завели на истинска
