Днес съседката ми навърши 90 години и аз реших да отида да я поздравя. Но когато влязох в къщата ѝ, не можах да сдържа сълзите си…
Съседката ми наскоро навърши 90 години. не че съм твърде близка с нея, но не можем да се наречем непознати. понякога се спирам, за да поговоря със старицата, приятна, интересна жена. Така се случи и в началото на месеца, когато разбрах, че Мария Петровна празнува юбилей следващия уикенд.
Разбира се, не получих никакви покани за тържеството, защото хората на тази възраст обикновено не организират празненства, но още тогава знаех, че ще дойда с една торта и ще поздравя баба.
Реших да не пристигам твърде рано, за да може баба ми да празнува с децата си, тъй като те рядко се виждат, както ми каза баба ми. Затова, когато пристигнах в дома на баба ми, бях изненадана. Къщата беше грижливо почистена, носеше се мирис на прясна храна, а баба ми седеше спокойно на един фотьойл и гледаше телевизия.
– Помислих си, без да вярвам на себе си, защото щях да забележа колите. Когато баба ме забеляза, избухна в усмивка, личеше колко е щастлива, че някой е дошъл да я поздрави, и видях леки сълзи в очите ѝ. Бях сигурна, че съм първият човек, който я посещава днес.
Толкова ми беше жал за старата дама, че реших да остана още малко, а по масата в къщата й личеше, че очаква още много гости. Седнахме там, баба ме почерпи, а по-късно разбрах, че нито едно от децата или внуците ѝ дори не се е обадило да я поздрави.
Дори не знаех какво да кажа, толкова ми беше жал за нея, а беше очевидно, че тя едва сдържа сълзите си. Опитах се всячески да успокоя старата дама, но беше очевидно, че душата ѝ страда.
Тази нощ дълго време не можах да заспя. Не можех да разбера защо в почивния ден съм толкова зает, че дори не успях да поздравя майка ми и баба ми за годишнината им.Не забравяйте за родителите си, обаждайте им се често, идвайте им на гости, те винаги ви очакват!
