Осъзнавам, че много хора няма да ме разберат. Но може би има и такива, които мислят разумно, които мислят за децата и внуците си, а не само за собствените си интереси. Никога не съм очаквала, че ще се омъжа за човек, чиято майка ще бъде такава – напълно безразлична към близките си.
Както разбирам, семейните ценности и традиции не са важни за нея, откакто се е омъжила за бащата на съпруга ми. Тя дори не се е опитала да спаси семейството, когато синът ѝ, съпругът ми, е бил много малък. Баща му отишъл при друга жена, очевидно заради безразличието на съпругата си, и тя не го задържала, поне за да може синът ѝ да има баща.
Така той израснал – само под надзора на майка си. Дори не си спомня баба си – тя рядко ги е посещавала. Честно казано, бях много изненадана, когато за първи път видях бъдещата си свекърва. По онова време тя вече беше на 46 години. Само си представете: побеляла коса, килограм спирала върху миглите и червено червило. А и нямаше добър характер.
Ноктите ѝ са дълги и червени и тя тича наоколо на токчета. Като цяло, може би професията ѝ се усеща, тя работи в салон за красота. След скромната ни сватба започнахме да живеем с майката на съпруга ми. Но без топли домашни вечери и чаени партита заедно.
Сутрин тя щеше да ходи на работа, защото работи само до обяд, а следобед винаги има какво да прави: фитнес, ергенски партита, купони, майсторски класове или срещи. Веднъж я попитах: “На твоята възраст не се ли уморяваш да тичаш така?” Тя отговори:
“Какви са годините ми?”. Почти не се храни вкъщи – само с кафе и сандвич за закуска. Година след сватбата разбрах, че очаквам бебе. Малко преди Нова година, преди две години. Не се чувствах добре, лежах, а тя танцуваше с приятелите си в стаята.
Съпругът ми не разбра какво става с мен, извика майка ми, но тя каза: “Нищо, скоро ще мине, може би си яла нещо лошо!”А когато разбра какво не ми е наред, каза разочаровано: “Каква загуба! Можехме да живеем поне малко за себе си!” И нито капка възхищение. Такава е нашата баба.
Нищо не се е променило с раждането на внука ѝ. Работа, фитнес, приятелки. Майката на съпруга ѝ почти не се доближава до внука си: “А-а-а-а!”, размахваше дрънкалка и това беше всичко. Един ден се прибрах от работа, бебето крещеше, а в пералнята имаше пране.
А тя стоеше до печката и правеше кафе в турско. Аз казах: “Мамо, можеш ли да държиш бебето, докато закачам прането?” И тя не обръща внимание на думите ми. Приближавам се до нея, а тя е със слушалки в ушите си на пълна сила. А после бързо изпи кафето, преоблече се и избяга.
Оплаках се на съпруга си, който сви рамене и каза: “Е, познаваш нашата майка. Бебето порасна, но както обикновено, майка ни не му обърна внимание. Каза, че не е бавачка, че младите хора трябва да живеят собствения си живот и ако са решили да имат дете, нека го отглеждат сами.
Тя престана да нощува вкъщи, а преди шест месеца си събра нещата, сбогува се и замина при един мъж. Точно така. И сега тя мисли да се омъжи за него. Тя не се нуждае от внука си и не ни е дала нито миг покой. Влиза рядко, за да вземе нещо, маха за сбогом на внука си и бяга.
Майка ми живее много далеч – пътува дълго с влак. Тя би била прекрасна баба, но не може да дойде – оплаква се от здравето си. Но знам, че би била щастлива да седи с внука си, да пече баници и да плете чорапи. Между другото, тя вече е изпратила плетени неща на бебето.
И между другото, тя е само с четири години по-голяма от свекърва ми. Тя също се разведе с баща ми, но когато той вече ме беше отгледал, майка ми запази семейството заради мен и по-големия ми брат. Тя никога не се е държала като майката на съпруга ми.
Много съм обидена на майката на съпруга ми. В нея няма и капка състрадание, съжаление или грижа. Живее собствения си живот, мислейки само за себе си. А на нейната възраст трябва да мислиш за децата, да им помагаш, да живееш техния живот.
Опитвам се да говоря за това със съпруга си, за да може да я помоли да дойде при нас, да остане с бебето и да ни пусне да излезем за една вечер, може би тогава ще се събуди у нея бабешкият инстинкт. В противен случай тя ще се омъжи на стари години и какво ще кажат хората за нас?
Нима тя изобщо не се срамува? Но съпругът ѝ отказва и не иска да говори за това. Това е жалко! Това е нашата баба. Но старостта е неизбежна. Чудя се как ли ще пее тогава?
