Миналото лято се гърчех като проклета жена в градината на свекърва ми. И мислите ли, че ме почерпи с една-единствена краставица? Не! Не знам как се моли, така че когато Вика за първи път си тръгна от вилата с пълни чанти и не чух дори едно “благодаря”, се изненадах. Може би това е семеен обичай: каквото си вземеш, си е твое? Но заради възпитанието си следващия път реших да поискам разрешение.
– Мамо, мога ли да взема малко краставици и зеленина? Мъжът ти изкарва добри пари, не можеш ли да купиш краставици?” Тогава започнах да се отнасям към вилата като към безплатна фитнес програма: свежият въздух и физическите упражнения са идеалната комбинация. Съпругът ми отмина оплакванията ми:
“Мама разделя реколтата през есента. Тя ще даде на всеки за работата му, а ти си умно момиче.Отидох във вилата с ентусиазъм, без да осъзнавам, че ме използват като безплатно такси и работна ръка. През есента ми дадоха прясна, красива, ароматна шишарка с масло. Тогава веднага казах на съпруга си и на майка му, че вече никой не трябва да разчита на мен с градината.
Предпочитам да отида във фитнеса близо до къщата ми, помислих си. през есента, зимата и ранната пролет никой не си спомняше за мен – нито Вика, нито майката на съпруга ми. Честно казано, бях преизпълнена с радост от това щастие. Но щастието ми не продължи дълго – беше време за засаждане. В този момент телефонът ми започна да звъни с обаждания и съобщения от роднини на съпруга ми.
И като се има предвид фактът, че Вика беше забременяла, аз бях необходима в градината като въздух.- Жена ти не ме уважава, поговори с нея, накарай я да си тръгне”, поиска свекърва ми. “Майко, тя е възрастна и сама решава какво да прави”, отвърна съпругът ми.
“Не съм отгледала мъж, щом жена ти прави с теб каквото си иска”, опита се да ме манипулира майката на съпруга ми, но за щастие не успя.За известно време ме оставиха на мира, обидени на мен и на съпруга ми: “Повече няма да видиш нищо от градината!”, заплаши свекърва ми.
Като се има предвид, че така или иначе не бяхме видели нищо, не бяхме загубили нищо. И тогава свекърва ми успя да си счупи ръката. Стомахът на Вика се свива на възел, тя не е работник. Съпругът ми не е идвал във вилата от 10 години и упорито отказва поканите на майка ми да работи.
Така останах бедната, нещастна аз, надеждата на семейството.- Не, съжалявам, но не мога да дойда в петък. Не мога и в понеделник. Кога мога? Никога. – Аз съм на сватбата на братовчед ми. Трябва ли да отида да копая градина точно сега, облечена във вечерна рокля? В крайна сметка майката на съпруга ѝ се предаде и двете с Вика отидоха заедно на вилата: свекървата работеше с една ръка, а Вика си почиваше. и да, не се срамувам, че не помагам на човек в трудна ситуация.
Тя не бива да се срамува, че не знае как да каже “благодаря”! Когато Вика разбра, че тазгодишната реколта ще бъде много по-малка от миналогодишната, тя се затича към мен: – Ти изгуби ли нервите си? “Бързо си се събрала и си отишла да помагаш на майка си!” – започна да крещи Вика, като дори нямаше време да влезе в апартамента.
“Може би трябва веднага да дам апартамент на теб и майка ти, да застраховам живота си и да спестявам?- Попитах ядосаната жена. “Вие също сте груба! Не се ли срамуваш от себе си?” Не отстъпих. “Няма да стане!” “Ти си тази, която влезе в нашето семейство, така че трябва да излизаш от пътя си, за да ни угодиш!”
Вика започна да говори откровени глупости. “А сега почакай малко. Имам един том от Семейния кодекс, който лежи някъде наблизо. В него е написано всичко, което дължа на семейството си и което семейството ми уважава. Застани тук, добре?
Опитах се да не бъда груб и да не крещя, тя все пак беше бременна. Но не можах да се сдържа да не се пошегувам. “Мама и аз ще стигнем до всичко, но ще се разведем с теб!” Вика извика за довиждане и избяга през вратата. Очевидно семейният кодекс не я интересуваше. Жалко – щеше да научи много.
