Живея с приятеля си от година и половина. Аз съм на 28 години, а той – на 33. Изглежда, че сме на подходящата възраст да създадем семейство и да имаме деца, но за брак и общо бъдеще не може да става и дума. Той вече е бил женен веднъж и не иска да го прави отново.
Твърди, че има нужда да ме опознае по-добре, за да види дали ще бъда добра домакиня… Отначало бях против съвместното съжителство и “пробния режим”, но след като разбрах, че той не иска да развива връзката ни по друг начин, се съгласих да заживея с него.
Младият мъж живее в апартамент, който е наследил от чичо си. Не е много голям апартамент, но е напълно достатъчен за нас двамата. Преди да заживеем заедно, обясних позицията си: “Съгласен съм да живея с теб най-много една година, а след това искам да чуя твоя избор – ако не, се разделяме, за да не губим време”.
Той се съгласи неохотно, но един вид се съгласи. Скоро след това подаде оставка от работата си по собствено желание. Аз бях на негова страна и се опитах да му помогна в труден момент, затова реших да отложа споразумението ни за по-добри времена.
А той забрави дори за това.Той все още не си е намерил постоянна работа, защото много компании в града ни затвориха тази година. Иска да работи само по специалността си и не се интересува от странична работа като таксиметров шофьор или куриер.
Всички разходи са за моя сметка. Едва се справям. В края на краищата трябва да плащам и за комунални услуги, храна и други непредвидени разходи. Той вярва, че една обичаща жена трябва да подкрепя и помага на приятеля си. Но той дори не е мой съпруг и не знам дали някога ще бъде. Какво трябва да направя?
