По време на отпуска ми по майчинство започнах да си търся работа на непълно работно време. Не, нямахме проблеми с парите, просто имах късмета да имам спокойно дете, което можеше с часове да си играе с крачето или да спи по цял ден, а на мен ми беше скучно да върша домакинска работа по цял ден.
Открих козметичната индустрия, започнах да си правя ноктите сама, а след това и на моите приятелки. Създадох портфолио и започнах да приемам клиенти, които виждаха работата ми онлайн и си записваха срещи, за да си направят нокти.
След като излязох в отпуск по майчинство, се върнах към работата си, но скоро карантината ме принуди отново да взема ножичките и пилите за нокти. Само че по това време, разбира се, много хора се страхуваха дори да излязат от домовете си, а моите редовни клиенти бяха съседите ми, които идваха при мен, аз им правех ноктите като “благодаря” и те си тръгваха.
Съпругът ми ми се караше, защото харчех материалите си за сложните дизайни на моите приятелки, а аз не вземах и не исках нищо в замяна. Аня идваше 2-3 пъти месечно да си прави маникюр, но ми плащаше с думи, като казваше: “Ти си толкова добра, ти не си приятелка, ти си скъпоценност”…
Аня и съпругът ѝ имаха магазин близо до нашата къща. Един ден, когато след един сложен дизайн Аня стана да си тръгва, без да плати нищо, и се престори, че не е разбрала намеците ми за плащане, й казах:- И утре ще дойда при теб, няма да ти платя нищо, но ще си купя хранителни продукти за един месец и ще си тръгна доволен, защото сме приятели – продължих аз, – Аня, нали разбираш, че всички тези материали не растат по дърветата.
Плащам много пари за тях и докато ти правя ноктите за “добра работа”, можех да си взема истински платежоспособни клиенти… – Аня ме остави в захлас.
Никога повече не дойде да ме види и дори не ме поздрави на улицата. Освен нея имах още трима клиенти, бивши приятелки, които също не ми платиха. Отначало се смутих, помислих, че постъпвам неправилно, но после разбрах, че съм постъпила правилно, защото всеки труд трябва да бъде възнаграден.
