В нашето семейство, от поколение на поколение, правим следното: ако всички седнат заедно на масата за обяд или вечеря, слагаме борш или супа на масата в една огромна купа и лъжици, за да може всеки да си хапне, колкото иска.
За да не капе на масата, се слага лъжица хляб под нея, докато я носите към устата си. По същия начин, ако става дума за задушени или пържени картофи например, ги слагаме в тиган и слагаме вилици за всички.
Не виждам какво лошо има в това. Всеки в семейството си има свой собствен. Но отначало на снаха ни това не ѝ хареса и тя започна да поставя отделни чинии за сина ни и за себе си.
Направих ѝ забележка, като казах, че имаме различен начин на поведение и че щом е дошла в къщата, трябва да спазва нашите правила и традиции.
И тя постепенно престана да сяда с нас на масата, да прави нещо в часа, когато всички се хранят, или да се преструва на заета, казвайки, че работи (тя има някаква дистанционна работа, работи от компютъра, седнала в стаята си). След това излиза, приготвя нещо за себе си и го изяжда тайно, когато никой не е вкъщи.
Не обръщам внимание на това, защото тя все пак е съпруга на сина ни. Въпреки че не съм доволен от нейното поведение. Мисля си също: какво ще бъде, когато им се роди дете? Дали тя ще научи детето да пренебрегва храненето с нас?
