Момичето остана настрана. На петгодишна възраст Наталия не знаеше какъв е краят на живота. Затова и не разбираше защо толкова много хора са се събрали в къщата на баба ѝ. Защо подреждаха вещите на баба ѝ и решаваха кое на кого принадлежи? Беше решено къщата да се продаде и парите да се разделят поравно между семейството. Никой не искаше къщата. Но според съда на роднините прабаба ми имала много ценни вещи. “Анна, махни ръцете си от комплекта! Той е мой. Това съм го решил отдавна.
– “Халия, кой ти е дал правото да решаваш каквото и да било тук?” Хана се възмути. Хората псуваха навсякъде. Наташа искаше да се прибере у дома възможно най-скоро. Мислеше си, че когато баба ѝ се върне, няма да ѝ хареса фактът, че са разкъсали къщата ѝ. На двора чичо Борис и чичо Виктор спореха кой ще получи телевизора. Беше малък телевизор, купен преди няколко години. На него баба гледаше предаванията си. Изведнъж една ръка я докосна по рамото, каза жената на чичо Виктор:
“Когато видиш майка си, кажи й, че намерих капачките за тенджери, които тя търсеше.” “Добре”, кимна момичето. Бабата оставила на единствената си правнучка едно старо чекмедже и една музикална кутия. Роднините ѝ ги предали без никакви конфликти. Всички мислели, че това е просто сувенир. Върнали се вкъщи чак вечерта. Когато влезли в апартамента, Наталия казала: – Мамо, виж какво донесох! Това е кутия с таен механизъм! Наташа взе кутията, завъртя я в ръцете си, натисна няколко копчета и шаблони и тя се отвори. Поглеждайки вътре, тя изтръпна. На дъното на кутията имало много златни бижута.
