Аз съм на 85 години. Сега живея сам. Имам две дъщери. Родих по-голямата си дъщеря от любимия си мъж. Той беше единственият мъж, когото обичах толкова много, а той ме нарани толкова много. Когато забременях, той ме напусна. Никога не съм обичала по-голямата си дъщеря.
Може би затова. Целият гняв, който изпитвах към бившия си приятел – единствената ми любов – си го изкарвах на най-голямата си дъщеря.И имах по-малката си дъщеря с мъж, когото не обичах толкова много. Но винаги съм обичала много по-малката си дъщеря.
Знам, че това е много лошо, но е вярно. Най-лошото е, че не го криех. Тоест най-голямата ми дъщеря знаеше отлично, че не я обичам и затова се отнасям зле с нея. Когато пораснаха и разделих имота, тя не получи нищо: дадох всичко на по-малката си дъщеря.
След това тя напълно спря да общува с мен и аз я разбирам. Превърнах цялото ѝ детство в ад. Тя толкова много се опитваше да ме накара да я обичам. Постоянно я обиждах и наранявах. Сега съм на 80 години и много искам да я намеря, да поговоря с нея и да ѝ се извиня.
Наскоро говорих с внучката си, но тя каза, че майка ѝ не иска да говори с мен. Но аз толкова много се нуждая от това. Не мога да отида на онзи свят с този грях. Наистина трябва да поговоря с нея, да я помоля за прошка и да й кажа, че сега много я обичам и съжалявам за всичко.
Надявам се, че тя ще се съгласи да се срещне с мен някой ден и че съжалявам. Знам, че не всички ще ме разберат, а може би никой няма да ме разбере. В края на краищата една майка е длъжна да обича детето си и да му дава цялата топлина, на която е способна. Детето не е виновно, че някакъв гад ни е напуснал, нали?
