На 25-годишна възраст Амалия се омъжва за Борис. След пет години неуспешни опити да има дете съпругът ѝ и свекървата я обвиняват в безплодие и я изгонват от семейството. Свекървата изпаднала в ярост, обвинявайки снаха си, че на младини се е борила и затова не може да има дете.
Мъжът, който знаеше, че е първият съпруг на Амалия, забрави за случая и започна да отпуска ръце. Накратко, Амалия се върнала при родителите си със сълзи на очи. И нямаше покой за нея. Баща й и майка й я упрекваха, че ги е опозорила.
След това се премества в съседно село и си намира работа като готвачка. Настанили я да живее при самотна възрастна дама, която се нуждаела от грижи. Но след това се появява ухажор – вдовец. Няколко месеца по-късно Андрий помолил Амалия да се омъжи за него.
Тя веднага го предупреждава, че не може да има деца. Андрий беше напълно удовлетворен от този аспект и те започнаха да живеят заедно. Месец по-късно обаче Амалия подозира, че е бременна. Лекарят потвърждава подозренията ѝ. Амалия беше щастлива, но Андрий беше разстроен.
Започнал да се лута наляво, а когато се родил синът му, отишъл при любовницата си. Амалия отгледала сина си сама. Тя три пъти се опитва да си намери съпруг, но и трите пъти, след като живее известно време с Амалия, той си тръгва заради друга жена.
Какво да кажа, “късметлийка”? Амалия за “пешеходците”. Синът пораснал, преместил се в града и се оженил там. Баба ѝ, която се нуждае от грижи, отдавна е починала. Така Амалия, на петдесет и четири годишна възраст, остава сама. В собствения си дом. Амалия вече нямаше нужда от съпруг. Но тя не отказа на Кохан.
Свободна, вдовица, омъжена… – Амалия, ти сама си изпитала какво е да имаш мъж, който е женкар. “Защо се отдавате на такива хора?” – попитаха кръстниците. Ако другите могат да го правят, защо аз да не мога? Може би сега просто се чувствам щастлив. Аз съм обичана и надарена. Така че защо трябва да се отказвам от него?
