Сега съм на 24 години и уча, за да стана дипломат. Но когато бях на 10 години, в семейството ми се случи неприятна ситуация. Баща ми дълго време изневеряваше на майка ми и в един момент се събра и си тръгна заради нея. Майка ми и аз останахме сами и тогава бях много притеснена.
Липсваше ми баща ми. Месец по-късно той се появи с новата си съпруга и поиска дял от апартамента от майка ми. По закон той трябваше да получи една стая. Той решава да продаде своя дял. Не го интересуваше с кого живеем в съседство, аз не познах баща си.
Той се промени много, като живееше с тази жена. Майка ми прие тази ситуация спокойно, за разлика от мен. Когато купувачката на стаята и наша бъдеща съседка пристигна, всички стояхме в коридора и я чакахме. “Трябва да се срамуваш от себе си, не си похарчила и стотинка, за да купиш този апартамент, а искаш дял.
Не ти пука с кого живее дъщеря ти.” – Защо трябва да се срамувам, по закон трябва да имам дял в апартамента. Това е всичко. – За каква съвест говориш? Трябват ни пари, за да си купим апартамент. “Събуди се, глупако, в XXI век няма съвест – възмути се приятелката на баща ми.
Искаше ми се да се нахвърля върху нея и да я одраскам по лицето. Имахме късмет с нашата съседка. Варя беше с 10 години по-голяма от мен. Тя помагаше на майка ми в домакинската работа и станахме едно семейство. Обичах да си говоря с нея след училище, обсъждахме момчетата, новите телевизионни предавания, говорехме за всичко.
Така живяхме през следващите 6 години. През това време Варя спестяваше за собствен апартамент, а майка ми спестяваше, за да купи своя дял в нашия апартамент. Варя се премести, но все още поддържаме връзка.Година по-късно получихме новината, че баща ми е починал.
Не ми беше тъжно, не ми пукаше. Не го бях виждала повече от 7 години. Майка ми каза, че сега по закон ¼ дял от апартамента, в който живееха баща ми и новата му съпруга, трябва да отиде при мен. Отидох да оформя документите. Преди да отидем в адвокатската кантора, съпругата на баща ми реши да поговори с мен:
“Момиче, защо не се откажеш от своя дял? Ти и майка ти не сте похарчили нито една стотинка, не те е срам да вземеш това, което не е твое.” – Това е по закон. Обърнах се и отидох в кантората на адвоката. Оформихме всички документи и продадох стаята в нейния апартамент.
Нека да изпита какво е било за мен и майка ми. Както пише Марио Пузо в любимия ми роман “Кръстникът”: “Отмъщението е ястие, което трябва да се консумира студено”.
