Съпругът ми беше най-добрият човек в живота ми. С него изживях живота си пълноценно, той никога не ми отказа нищо, винаги беше до мен, каквото и да правех… Преживяхме много заедно. Съпругът ми имаше златни ръце и винаги можеше да преодолее всякакви трудности, но изведнъж приказката ни свърши.
Съпругът ми попадна в ужасна катастрофа и си отиде. Не можех да си представя живота си без него, дълго време не можех дори да изляза от къщи, а вкъщи полудявах, защото всичко, всеки предмет, сякаш чакаше съпругът ми да се върне…
Година след инцидента моя приятелка се върна от Полша. Тя работеше там като медицинска сестра и ми предложи да отида с нея. Съпругът ми ни беше оставил достатъчно пари, за да мога да живея в пълен комфорт до дълбока старост, но аз исках да осигуря на единствения си син комфорт и увереност в бъдещето, доколкото е възможно.
Така или иначе, отлетях за Полша с един приятел и там започнах да се грижа за една 67-годишна жена. Това беше преди 17 години. През това време успях да спечеля пари за сватбата и апартамента на сина ми, а също така направих скъпи подаръци за тримата си внуци.
Преди 3 години реших да се върна в родината си и помолих сина си да спести пари за няколко години (т.е. 3 години) и да ми купи с тях апартамент. Той се съгласи, без да възразява.И така, накрая се върнах в родината си на крилете на вятъра, а челюстите на сина ми и снаха ми паднаха, когато ме видяха.
Оказа се, че те са дали апартамента ми на най-големия си син, който се е преместил да живее тук с жена си. не прави от това проблем, мамо – възмути се синът ми, – откъде можехме да знаем, че ще дойдеш тук за постоянно?
Ще поживееш известно време при нас, а после ще видим… – едва не го ударих заради отношението му и думите “засега”. Смятам, че той е длъжен да освободи апартамента ми заради мен, защото толкова години съм работила за сина си, а той ми отговаря по този начин. Нека сам да се грижи за децата си.
