Когато се родих, родителите ми бяха на 40 години. Приятелите им ги поканиха на гости, но майка ми се почувства зле и те не отидоха. Майка мислеше, че нещо не е наред със стомаха ѝ. Беше й много лошо. Останала на легло няколко дни. Баща ми я убедил да се обади на лекар. Лекарят я прегледал, задал ѝ странни според него въпроси и я посъветвал да отиде на гинеколог. На следващата сутрин те отишли в клиниката. Баща ми чакаше в коридора, когато майка ми излезе от кабинета на лекаря, цялата бледа. Започна да плаче и показа на баща ми един документ. Той взе хартията, мислейки си за случилото се. – “Кол, очаквам бебе!” – каза майка ми. Той не можеше да повярва на ушите си. Двамата се прегърнаха и се разплакаха от радост. Майка ми беше най-възрастната в родилния дом, но раждането ѝ беше лесно. Детето, тоест аз, също беше здраво. На млади години не забелязвах разликата между майка ми и другите майки. За първи път чух за възрастта на майка ми, когато едно момче от детската градина каза на майка ми, че е стара и скоро ще умре.
В отговор го ударих с пластмасова кукла. Майка му се оплакваше дълго време. Вместо пенсия, те имаха дъщеря. Ще се оплаквам от теб! В училище един съученик крещи през вратата на класната стая. – “Катя, баба ти те чака. Излязох със смръщени вежди: – Мамо, аз вече съм възрастна. Защо ме преследваш наоколо? Живеем наблизо. – Дъще, навън е тъмно и е опасно да се разхождаш сама. Справях се добре в училище, за да не се обаждат учителите на родителите ми да ми се подиграват, защото се срамувах от възрастта си. Много ги обичах, те бяха прекрасни. Исках само да са млади, като всички останали, и да са модерни. Но те не бяха такива. Майка ми обичаше да купува книги вместо дрехи, а баща ми обичаше да кара старата си кола и да я довежда до съвършенство без край. Пораснах и постъпих в медицинското училище. Справях се добре в училище. Имам професия на зъболекар.
Получих стаж в магазин за алкохол. Един ден влезе млад мъж. Беше си счупил зъб. Смущаваше ме с присъствието си. Зъболекарят реши проблема му. След работа го срещнах на изхода. Той ме чакаше с букет цветя. Смутих се, но го харесах. Говорихме по пътя към дома и скоро започнахме да се срещаме. А след известно време той ми предложи брак и ме представи на родителите си. Те бяха мили хора. Беше мой ред да го запозная с родителите си. В неделя двамата с Иван купихме кутия шоколадови бонбони, вино, букет рози и отидохме да се запознаем с тях. Родителите на Иван го посрещнаха с радост. Разговаряхме добре до късно вечерта и вечеряхме. Денят беше свършил. Цяла нощ не можах да заспя с въпроси в главата си. Дали той харесваше родителите ми? На следващия ден отидох на работа.
Трябваше да се срещна с Иван чак вечерта. Срещнахме се, а аз чаках да чуя какво ще ми каже. “Катюша, каква прекрасна нощ изкарахме снощи. Каква прекрасна майка имаш, ти си като нея! А баща ти е много умен човек. Трябва да се гордееш, че имаш такива родители. И им предай поздрави от зет си – каза той и се усмихна. Прибрах се вкъщи. Майка ми четеше книга, а баща ми гледаше телевизия. – Мамо, татко, моля ви, простете ми! “Какво става, дъще?” Майка ми ме прегърна, “Болна ли си или нещо друго?” Продължавах да плача. Разбира се, по-късно обясних поведението си като дължащо се на нервите и умората в навечерието на сватбата. Но това беше урокът на живота ми. Без значение кои са родителите ти – стари или млади, богати или бедни, ти не ги избираш.
