Николай завършваше последната си поръчка и вече мечтаеше да се върне у дома. Беше минала една година, откакто работеше в същата фирма за водопровод и ремонт. Прибираше се вкъщи, когато телефонът изведнъж иззвъня. Помолили го да отиде на друг адрес.
Той взел инструментите си и отишъл. Едно момче на около десет години със сериозно лице му отвори вратата. До него стоеше малко по-младо русо момиче. “Няма ли възрастни?” – попита Николай. Бяха им казали да не влизат в апартамента без възрастни.
“Мама ще се върне скоро – отвърна момчето, – опитах се да оправя кранчето с тиксо, но не се получи. Все още тече”, каза момчето с тъга. Николай реши да повярва на думите му, че майка му ще се върне скоро. Децата го наблюдаваха как поправя крана на чешмата.
“И кракът на стола ми се счупи – каза едно момиченце, – татко щеше да го поправи, но той е пилот и лети далеч, далеч”. Тя явно повтаряше думите на майка си. Когато Николай приключи, жената се върна. Майката беше хубава дама на около тридесет и пет години.
Тя беше много изненадана от любителското изпълнение на децата. “Е, какво?” – сви рамене момчето, – “няма да сте тук. По цял ден си на работа. От една седмица ти казвам, че кранът ни тече. Жената плати на Микола, а момичето тихо му напомни за счупения си крак.
Микола обеща да се върне утре. Момчето отиде да го изпроводи. “Ние нямаме баща – каза той, – мама определено лъже. Ако имаше, той щеше да дойде поне веднъж. Нали? Мама ни купува подаръци и казва, че са от татко. Видях я да избира кукла за Олена, а после каза, че я е изпратил татко.
Смята, че сме твърде малки, за да разберем истината.” – Е, всичко се случва в живота. Ами ако той наистина е пилот?” Мъжът разроши непокорната коса на момчето. Максим само погледна мъжа с тъга. Когато Николай се върна у дома, не можеше да изхвърли от главата си думите на момчето.
Самият той е бил пилот, но е трябвало да се откаже поради здравословни проблеми. На следващия ден Николай отива в дома на Люба, за да поправи крака на един стол. В процеса на работа се оказа, че имат много неща за поправяне. Поправих контакта, а когато влязох в банята, се изненадах.
“Имате нужда от цялостен ремонт!” “И ще го направите, нали?” Люба попита скромно: “Имаме малко пари. Ще ти платя. И той започна да ремонтира банята. В процеса на работа те се опознават по-добре. Люба неведнъж го е канила да обядва с тях и го е угощавала с чай.
Николай се чувствал комфортно с нея и един ден станал откровен и ѝ разказал много лични неща, а Люба му казала някои от своите. Съпругът ѝ я напуснал, когато забременяла с дъщеря си. Тя излъгала децата си за пилота. Той много харесваше тази жена.
Чувстваше, че това е взаимно. На следващия ден Николай дойде в дома им с цветя и пилотска униформа. “Върнах се – каза Николай с усмивка, – просто отначало не те познах, защото отдавна не те бях виждал. Така непълното семейство стана пълно.
