– Скъпа, не можеш ли да дойдеш с мен във вилата? Главата ми се върти, ще падна и няма да има кой да ми помогне… – Скъпа, ела да ми помогнеш с чистенето… И така нататък, почти всеки уикенд. Свекърва ми се обаждаше на Хана и я молеше за помощ със слаб, богат глас.
Анна беше много добро момиче и не можеше да откаже да помогне. А сега телефонът ѝ звънна. “Скъпа моя, не забравяй да отидеш до аптеката и да вземеш някакво лекарство – прошепна със слаб глас свекърва ѝ. – Ще го направя, мамо – отвърна Анна.Но тогава свекърва ми направи грешка.
Мислейки, че е натиснала копчето, тя се обърна към приятелката си със смях и весел глас: “Е? Аз ли съм талантлива актриса? Умея ли да играя на чувствата на това безмозъчно пиле?” – “Първата претендентка за “Оскар” за най-добра актриса!” – засмя се приятелката ѝ в отговор.
Анна беше зашеметена. Свекърва ѝ, толкова нежна, толкова любяща, се оказа истинско копеле. Тя изключи телефона. Прибра се вкъщи трудно, падна на дивана и дълго плака. Чувстваше се зле не за това, че е била използвана, а за това, че е простачка и не е видяла лицемера зад маската на добродушието.
Същата вечер разказа всичко на съпруга си. Той, изненадващо, го приел спокойно. “Това е майка ми”, казал той.Хана не разбираше – знаеше ли той за игрите на майка си? Но беше прекалено разстроена от гадостите на свекърва си, за да се противопостави на съпруга си.
Тя остави това за по-късно. Когато свекърва ѝ се обадила отново, Анна ѝ казала: “Иди да вземеш “Оскар”-а, скъпа свекърво. И едновременно с това купи чифт леи. Свекърва ми беше бясна, че някой се е осмелил да й свали маската. Разбира се, избухна скандал.
Разбира се, майката поставила ултиматум на сина си: “Или аз, или тя!” Разбира се, синът избра майка си… Анна беше доволна от развода. Самата тя, с нежния си характер, никога не би се осмелила да подаде молба за развод. Но не може да разбере защо е позволила на тази “мила двойка” да се отнася с нея по този начин.
