Случайно видях две деца в един магазин и забелязах, че приличат на сина ми. Пет минути по-късно разбрах ужасната истина.

Бях в магазина до къщата ми, когато влязоха две деца: момче и момиче. Те ме погледнаха, после ме попитаха как се казвам, след това казаха името на сина ми. Когато попитах защо искат мен и сина ми, момчето каза, че това са моите внуци. Арсений, така се казваше момчето, взе сестра си на ръце, когато тя започна да плаче. Когато погледнах момичето, веднага разбрах, че то е дъщеря на сина ми. Толкова много приличаше на него. А момчето беше копие на бившата ми снаха. Взех няколко бонбона за децата и заедно се прибрахме вкъщи.

Вкъщи ми разказаха какво се е случило и как са намерили апартамента ми. Оказа се, че настоящият съпруг на снаха ми е изгонил децата от къщата, когато тя е била в болница. Този мъж им казал, че децата им пречат. А те ме намерили, защото момчето си спомнило за пътя и за апартамента ми. Бях в шок, защото той беше само на 6 години. Докато слагах момиченцето, Арсений ми разказа всичко. На следващата сутрин взех децата и заедно отидохме в родилния дом. Трябваше да видите лицето на бившата ми снаха, когато ме видя, и то с децата. Веднага започна да крещи, попита какво правим тук, а когато я попитах дали не е щастлива, че си има деца, каза, че мога да ги взема при мен.

Тя нямаше нужда от тях. Веднага взех децата, писах на сина си за всичко: той живееше в Германия. Той ми отговори още същата вечер, а след два дни беше тук. Попълни всички документи и ние взехме децата да живеят при нас. Бившата ми снаха с радост подписа всичко и ми даде вещите на внуците си. Записах внука си на училище, а внучката си – в детска градина близо до дома ми. Синът ми ми благодари, че не съм изоставила децата си; как бих могла? Сега живеем заедно, четиримата, децата са щастливи, добре хранени и здрави. И аз се радвам, защото много исках да виждам внуците си, но поради обстоятелствата не можех.

Related Posts