Единственият ни син ни напусна с новината, че иска да се ожени – беше само на 22 години. Но със съпруга ми решихме, че няма да му се противопоставим, защото ние самите се оженихме много млади. Съпругът ми беше едва на 22 години, а аз – на 19. Така че това беше съдба. А и булката ни хареса: Марианка учеше със сина ми в университета в една и съща група. Когато разбрахме, че въпросът е решен, започнахме да се подготвяме за тържеството. Решихме, че тъй като Виктор е единственият ни син, трябва да направим сватба за него. Както се очакваше, със съпруга ми отидохме на гости на родителите на Мариана, бъдещата ни снаха. Не знаехме нищо за момичето, освен че я бяхме виждали няколко пъти със сина ни. Тя ни каза, че живее с майка си в едно село, недалеч от нашия град. Така че отидохме на сватовство. Разбира се, предварително предупредихме бъдещата сватовница за нашето пристигане. Съпругът ми купи цветя, аз изпекох торта и отидохме да се запознаем с бъдещото семейство, така да се каже. При пристигането първото нещо, което ни направи впечатление, беше много чистият и подреден двор.
Самата къща, макар и стара, също беше много спретната и чиста. На вратата ни посрещна бъдещата ни сватовница Елена. Веднага я харесахме: беше красива и приятна жена. Лена ни покани на масата. Ястието беше наистина вкусно, личеше си, че тя се е подготвяла. Прекарахме си добре, а Лена се оказа прекрасна жена, но не се разбрахме за нищо относно сватбата. Факт е, че сватята веднага ни предупреди, че няма пари за сватбата. След тези думи можеше да се види колко смутено се чувстваше Мариана. Синът ни също беше много разочарован от този развой на събитията. Той не искаше сватба за себе си: просто знаеше колко много Мариана мечтае за нея. Със съпруга ми решихме да не се отказваме от сватбата. Обещахме на сина си, че ще я направим със собствени средства, а после животът ще покаже.
Сватовете казаха, че тя трябва да покани определен брой важни гости от своя страна. Хората няма да дойдат с празни ръце. А това, което донесат в пликове, ще бъде използвано за заплащане на масите им в ресторанта. Въпреки че Елена дълго се колебаеше дали да приеме предложението ни, ние я убедихме да подкрепи децата. В сряда, почти преди сватбата, на вратата се позвъни. На прага стоеше сватовник. Бяхме много изненадани от посещението ѝ и я поканихме на чай. Елена дълго време не знаеше как да започне, а после извади от чантата си бял плик и пари. Оказа се, че предложението ни толкова й е било неприятно, че отишла в банката и изтеглила заем. Помолихме я да върне парите на банката, защото не искахме да се занимава със заеми, защото когато я посетихме вкъщи, видяхме колко просто и неусложнено живеят тя и дъщеря ѝ. Но сватята не искаше и да чуе нищо, като каза, че вече е взела решението си. Имахме страхотна сватба.
Децата бяха много щастливи. На самата сватба сватовницата ни изненада за пореден път: със съпруга ми видяхме, че тя е не само умна, но и красива жена. Елена беше само на 45 години, отдавна беше разведена и сама отглеждаше дъщеря си. На сватбата просто не я познахме: Елена разцъфна – прическата, гримът и роклята й свършиха своята работа. Не само ние я видяхме, но и всички гости, включително по-малкият ѝ брат Василий. Василий е на 46 години, разведен е и от 10 години живее и работи в Полша. И този път той дойде специално за сватбата на племенника си. Цяла вечер Васил гледаше Олена, а след сватбата каза, че планира да остане в Украйна още известно време. И аз можех да се досетя за причините… Така че още на следващата неделя отидохме отново в селото при свако, за да я ухажваме отново, но този път нея. Всичко се получи добре за Васил и Елена, те се ожениха, а няколко месеца по-късно брат ми взе жена си обратно в Полша. Така сватовникът ми стана мой роднина. Тя е много добър човек и заслужава да бъде щастлива.
