Случи се така, че отидох в магазина с моя приятелка, която трябваше да си купи нещо. И там се срещнах с моята сватя. – “Какво правиш тук, обикновено идваш да пазаруваш през почивните дни?” – попитах аз. “Този уикенд имаме голям празник, в събота празнуваме раждането на внука ни.
Затова купихме всичко, месо, сладкиши, зеленчуци. -Защо в събота и защо вие пазарувате хранителни стоки, а не децата? -Ленка все още се чувства слаба след кесаревото и решихме да направим подарък от нея – да подредим масата. -Очаквате ли много гости? -Да, ще дойдат сестрите и приятелките на Елена.
Много е странно, но синът ми не ми е казвал нищо за празника.” Синът ми и Олена дълго време планираха бебе, но не се получи. Три години по-късно Олена ни каза, че е бременна. Всички бяхме толкова щастливи, бременността вървеше добре. Само раждането беше трудно, наложи се да направим цезарово сечение.
След родилния дом тя и детето ѝ били прехвърлени в болницата, където останали половин месец. И когато ги изписали, това не било навреме за празника. Беше твърде рано за Елена, а детето беше слабо. Синът ми посвещаваше цялото си време на семейството си, затова започнахме да общуваме по-рядко.
Купих куп подаръци за рождения ден на внука си, но не успях да го видя. Младите родители не пускаха никого в къщата. И така, те решиха да празнуват, но аз не бях поканен. – “Все още е само сряда, до събота има много време. Синът ми ще има време да се обади” – успокои ме приятелката ми.
Но така и не ми се обадиха. Така мина денят на сватбата на внука ми, а те дори не си спомняха за мен. На следващата седмица синът ми се обади и ме попита за гардероба. – “Няма нужда да поправяш нищо, вече съм наел майстор, така че гардеробът вече е сглобен. И разбирам, че сте забравили за мен. – “Мамо, какво става? Не съм те забравила.
-Ти дори не ме покани на раждането на внука си. -Мамо, свекърва ти те е видяла в магазина и ти е казала всичко. -Но тя не ме покани! -Родителите са родители, защото са близки хора. Очевидно е, че сте поканени. Какво очаквахте – писмо с покана? Жена ми е болна, детето ми не спи, а аз не мога да се разкъсвам между всички. Сега си мисля кой е прав: аз или синът ми?