Децата и внуците трябва да се отнасят с уважение към възрастните си родители. За съжаление, това невинаги се случва. Дори най-добрите родители могат да се превърнат в бреме за децата си в напреднала възраст. Някои казват, че те ще бъдат сполетени от същата съдба в напреднала възраст. Но родителите, въпреки напредналата си възраст и липсата на сили, също могат да накажат небрежните си деца. Пример за това е историята на Зинаида Василиевна. Зинаида Василиевна живяла дълъг и, както тя смятала, щастлив живот. Младите ѝ години били помрачени от войната, но после всичко се оправило. През целия си живот тя работи във фабрика. Имала е съпруг и две деца – Лиза и Леонид. За съжаление съпругът ѝ умира на 50-годишна възраст от рани, получени по време на войната. За трудовите си заслуги Зинаида Василиевна някога получава апартамент, в който живее със семейството си. Децата порастват и създават свои семейства. И синът, и дъщерята имали своите трудности с жилището, затова веднага след смъртта на баща си братът и сестрата започнали да уреждат отношенията си и да споделят апартамента на майка си.
Никой от тях дори не обърна внимание на възрастната си майка. Лиза и Леонид не се срамуваха от кавгите и скандалите си дори когато майка им беше на 94 години. Зинаида Василиевна вече беше стара. Тя невинаги имаше сили да отваря очите си. Но чуваше всичко, което децата ѝ казваха. Братята и сестрите се опитваха да си докажат един на друг кой от тях има повече права върху апартамента. Лиза твърдеше, че апартаментът ѝ е по-нужен. Тя очаквала второто си дете, а най-голямата ѝ дъщеря Рита вече била възрастна и създавала свой личен живот. Освен това Лиза смяташе, че Леонид, като мъж, трябва сам да осигури на семейството си жилище. Леонид също имал собствени деца и те се нуждаели от собствен апартамент. Леонид вярвал, че съпругът на сестра му също може да се грижи за семейството си. По време на тези кавги децата дори не мислели за майка си. Тя все още била жива и живеела в този апартамент. Каква съдба очакваше Зинаида Васильевна? Всъщност децата си мислеха за майка си.
Зинаида Васильевна явно пречеше да се раздели с апартамента или да го отнеме от някой друг. Трябваше по някакъв начин да се реши бъдещата ѝ съдба. Братът и сестрата намериха много удобно решение. Решиха да изпратят майка си в старчески дом. Леонид и Лиза увериха Зинаида Василиевна, че там тя ще се чувства добре. Там за нея щели да се грижат опитни специалисти. Леонид дори нарекъл старческия дом истински курорт и изразил желание сам да отиде там. Зинаида Василиевна вече получаваше грижи. Медицинска сестра идваше редовно в дома ѝ. Услугите ѝ се заплащаха от децата ѝ, тъй като те нямаха време да посещават често майка си. След като баба им категорично отказала да се премести в старчески дом, децата отказали да плащат за болногледачката. Думите на децата наранили дълбоко Зинаида Васильевна. Тя си спомнила как са израснали децата ѝ и как са се родили внуците ѝ. Лиза и Леонид не бяха толкова бездушни хора. Веднъж Лиза казала на майка си, че животът я е направил такава. Трябва постоянно да се въртиш и да мислиш как да изживееш живота си. Но Зинаида Василиевна не иска да мисли за никого. Баба ѝ не искаше да напуска апартамента си, защото това място ѝ беше скъпо.
Тук тя изживява най-хубавите години от живота си заедно със съпруга си. Тук е била щастлива. Искаше да умре в собствения си дом, а не в чужд ъгъл. За щастие, баба не останала сама. Истинското ѝ спасение била медицинската сестра Даша, на която децата на Зинаида Василиевна спрели да плащат. Момичето решило да посети баба си без причина. Тя работела в старчески дом и знаела какво се случва в такива институции. Даша идвала при Зинаида Василиевна всеки ден, чистела апартамента, готвела обяд и помагала на баба си във всичко. Възрастната жена отказвала помощта на Даша. В края на краищата тя била все още млада и трябвало сама да изкарва прехраната си. Но Даша направила това, което й подсказвала съвестта. На самата Даша ѝ се наложило да си намери работа в магазин за нощни смени, за да изкарва прехраната си. Тя спеше много малко, но постоянно подкрепяше Зинаида Василиевна. Даша нямаше семейство. Родителите ѝ загинали в автомобилна катастрофа и възрастната жена станала нейното истинско семейство. Един ден внучката ѝ Рита и нейният приятел дошли на гости на Зинаида Василиевна. Младежите искали да разтопят сърцето на баба си със своето внимание. Смятали, че поне така тя ще разбере, че за нея ще е по-добре да освободи апартамента заради тях. Отначало Зинаида Василиевна се зарадва.
Започва да разказва на внучката си и на приятеля си за живота си, за годините на обучение и за войната. Но Рита се отегчила и поискала да смени темата. Тогава бабата изгонила внучката си и я помолила да не се връща. Следващият удар дошъл от сина ѝ. Зинаида Василиевна тъкмо беше излязла навън, а той подкара бързо колата си пред майка си и я изплаши. След това сам закарал майка си до болницата с надеждата, че там ще умре от инфаркт. Лекарите направили възможно най-лошата прогноза, но Зинаида Василиевна продължила да живее, макар че не идвала в съзнание. Тя прекарва един месец в болницата. Децата ѝ така и не идват да я посетят. Само Даша посещавала баба си. Тя беше тази, при която лекарите отиваха, когато се нуждаеха от лекарства. Децата и внуците ѝ дойдоха да се срещнат със Зинаида Василиевна след изписването ѝ. Даша ги видя, но не посмя да се приближи. Едва на следващия ден Даша дойде в дома на Зинаида и я намери мъртва в празния ѝ апартамент. Скоро след това пристигнали Лиза и Леонид и помолили Даша да си тръгне. Седмица по-късно Даша получава обаждане от полицията.
Оказва се, че възрастната жена е завещала апартамента си на Даша. Децата ѝ отиват в полицията, защото смятат, че Даша е измамница. Даша ги посреща в полицейския участък. Леонид и Лиза я заплашват със смърт, ако не се откаже от наследството си. Даша си тръгва, но не се отказва от апартамента. Тя решава да продаде апартамента и с получените средства да отвори старчески дом с топла и уютна обстановка, където възрастните хора ще бъдат третирани с любов и уважение. Изоставените възрастни хора трябва поне в края на дните си да изпитат истинското щастие, от което са били лишени поради егоизма и жестокостта на децата си.
