Израснах в сиропиталище. За мен беше важно да разбера какво е семейство. Но изглежда, че да се привържеш към родителите си също не е добра идея! След като се дипломирах, учих усилено и дълго време. Успях да вляза в университет, финансиран от държавата.
След университета работих усилено, като сменях работата си в името на опита. По-късно успях да си намеря добра работа. Преди това наех стая за жълти стотинки от една стара дама. Но сега всичко се промени, успях да наема хубаво жилище в центъра и дори да спестя малко за собствено жилище.
Три години по-късно се запознах с едно момиче. Тя веднага ме доведе при себе си.Разбрах, че не мога и не искам да бъда с никой друг, затова дълго време преследвах Мариана. Подарявах ѝ цветя и подаръци. Отначало тя не искаше да ме погледне. Но когато ме повишиха до заместник във фирмата, тя промени мнението си.
Заплатата ми беше много прилична. Но и работех много. Прибирах се късно, така че нямах час да се разходя и да поговоря с Мариана. Но тя беше доволна от това. След няколко месеца от тази връзка предложих да се оженим и да заживеем заедно. За моя изненада дори не се наложи да я убеждавам.
Седмица по-късно закусвахме заедно в апартамента ми.Но усещах голямо бреме върху себе си. Откакто започна брачният ни живот, се появи някой друг. Бащата на момичето беше удивчанин. Той живее в не много добри условия. Когато работя за жълти стотинки, искам да знам какво е доброто положение.
А аз дори не бях стар. Но той вероятно е бил мързелив. Идваше при нас всеки ден, за да яде и да гледа телевизия, защото беше продал собствената си. Отначало му съчувствах, но после ми омръзна. Освен това не можете да си представите колко смело е искал да реши проблемите си. Успях да спестя за апартамент.
Купих един апартамент в центъра и направих някои ремонти. Сега живеехме в този апартамент. И тогава Мариана дойде при мен, когато готвех вечеря. Тя започна да ме ласкае. Вече бях проучил това поведение и знаех, че тя ще поиска нещо. Оказа се, че баща ѝ е направил добро предложение и тя не е могла да откаже.
В края на краищата той е нейният собствен баща. Какво трябва да направи тя? Тя дойде, за да ме сблъска с един факт, защото това не е въпрос, който можеш да наречеш въпрос. Оказва се, че тъстът ми е решил да подари апартамента си. С тези пари ще си купи кола и ще започне да работи като таксиметров шофьор.
И, разбира се, има проблеми с жилището. Затова решава да живее с дъщеря си. Или по-скоро със зет си. Той щеше да се премести при нас. Първоначално не можах да повярвам на ушите си, а после, разбира се, се разплаках.
Жена ми не искаше да говори с мен вече цяла седмица, дори прекара няколко нощи при баща ми. Не разбирам дали наистина съм толкова безразличен. Но ми се струва, че не би трябвало да понасям всички роднини на жената в апартамента си, който честно съм заслужил. Кой според вас е несправедлив в тази ситуация?
