Имах ужасно детство. Родителите ми никога не се нуждаеха от мен. Мразех къщата си, мразех крясъците в нея, хората в нея, не разбирах защо трябваше да преминавам през всичко това. Най-доброто място, което не трябва да бъде докосвано, е ъгълът под леглото и аз прекарах почти цялото си детство там. Никога не съм виждала никаква обич от майка ми. Не си спомням ден, в който да се е усмихнала. Минаха много години, но думите ѝ, че съм й в тежест, все още са в главата ми. Но аз отдавна ѝ простих. Случи се така, че останах без баща си, той почина заради алкохола, в това състояние се скара. След това майка ми започна да пие усилено, всичките ѝ пари се харчеха за бутилки, заради това можех дори да остана гладен.
В един от пиянските й дни на вратата се звъни. Майка ми си помисли, че това е нейният приятел по време на пиене. Но това бил някакъв мъж. “Какво искаш?” – с тези думи майка ми решила да започне разговор с непознат човек. “Бих искала да видя Игор. Аз съм неговият брат. Не негов собствен, разбира се, а братовчед. Просто минавах оттам и реших да разбера как е.” – Как? Как е той? Той е починал преди една година. Нека да си спомним за него или нещо подобно. Братът на баща ми ме е видял да стоя в ъгъла и по-късно ми каза, че съм била кльощаво момиченце. След това казал на майка ми да ме прибере.
Отидохме в магазина. Стоях там и плачех, а чичо ми ме попита какво ми е, но аз не разбрах. – Можеш ли да ми купиш нещо за ядене? – Разбира се, ще ти купя храна. “А искаш ли нова дреха?” – Прегърнах го и веднага се уплаших, защото майка ми никога не ми позволяваше да я прегръщам, винаги ме отблъскваше. Чичо ми ме успокои. Върнахме се вкъщи и чичо ми дойде направо при майка ми със сделка, за която тя дори не се замисли. “С жена ми нямаме собствени деца и няма да имаме. Ще трябва да се откажеш от дъщеря си, а ние с жена ми ще поемем попечителството над нея. Чичо ми ме взе в дома си и от този ден нататък намерих и семейството, и любовта. Леля Вера стана моя майка. Вярно е това, което казват: майка е не тази, която те е родила, а тази, която те е отгледала.
