Наталия отглежда сама трима сина. Случило се така, че съпругът ѝ отишъл да работи в чужбина и останал там. Отначало изпращал пари за децата, но после напълно забравил за семейството. Те казаха, че се е оженил за друга жена. Наталия беше отегчена от това предателство и това беше единственият начин да помогне – тя имаше синове за отглеждане.
Наталия работеше като библиотекарка в едно училище, а след работа работеше и на половин работен ден като чистачка в местен магазин. Синовете ѝ израстват като добри и мили момчета. От малки свикнаха да работят, помагаха на майка си, колкото можеха.
Не бяха разглезени, а и как да ги разглезиш, когато животът в селото е такъв, че ако не работиш, няма да ядеш.В съседство с Наталия живее самотна жена, Олга. Тя имаше един-единствен син, когото обичаше повече от всичко на света, и сама изхвърли съпруга си от бизнеса – имаше такъв характер.
Всички останали живееха неправилно, а тя беше единствената, която знаеше кое е правилно. Наталия – обади се Оля на съседката си, когато Наталия се връщаше от почасова работа, – исках да те попитам нещо – трябват ли ти зимни ботуши? Може би някой от синовете ти би могъл да се възползва от тях, защото тези на моя Николай са твърде малки.
Ти имаш трима, не можеш да купиш всички.” “Трябват ни ботуши. “Ако можеш да ни ги дадеш, ще се радваме да ги вземем – отвърна Наталия. Разбира се, вече не са модерни, моят Коля ги носеше преди две години, но на вашите момчета ще подхождат – каза Олга с усмивка.
Съседката винаги се опитваше да подчертае, че синът ѝ е по-добре осигурен с всичко най-добро в сравнение с братята на съседката. Тя също така го предпазвала от всякакви усилия. Докато синовете на Наталия работеха в градината, съседът Коля караше новото си колело и се хвалеше с подаръка от майка си.
“Ооо, Коля пак кара колело и го показва на всички”, ядосваше се по-малкият брат Саша. “Остави го да се вози – отвърна по-големият му брат Виктор, – ти копай, копай картофи и се грижи по-добре за себе си. Никой няма да помогне на майка ни освен нас, тя и без това работи на две места, за да ни облече и нахрани.”
“Искам и аз колело”, настоява по-малкият брат. Копче, казах аз! Така израснаха децата от квартала. Тримата братя живееха скромно и в повечето случаи се занимаваха с нещо. А Коля, синът на съседката на Олга, си почиваше и нямаше проблеми. Той винаги искаше от майка си скъпи подаръци.
А майка му никога не му отказваше нищо, винаги го глезеше със скъпи играчки и забавления. И никога не пропускаше случай да се подиграе на съседката си Наталия за сина си, който беше добре нахранен и весел, заможен и необременен от нищо. “Ще заведеш ли сина си Наталия на цирк?
В магазина са разлепили плакат, че в областния център идва цирк – попита с усмивка Оля. Купихме си зимни дрехи, не ни останаха пари за развлечения – отвърна Наталия. Е, синовете ти изобщо нямат детство – Олга видя братята си да правят нещо на двора. Моите синове са добре хранени, добре облечени и учат усърдно в училище.
Що се отнася до това, че нямат нищо в излишък, те ме разбират – аз съм единственият с тях, те нямат баща. Но помощниците са пораснали.” Наталия тръгна към къщата, защото не искаше да продължава този разговор. “Мамо, мамо,” синът на Оля Коля извика силно на майка си от къщата, “ела и ме нахрани! “Идвам, идвам, Коля, идвам.”
Олга изтича към къщата, за да приготви масата за единствения си любим син. Минават няколко години. Синовете на Наталия пораснаха, отслужиха в армията и всеки от тях се утвърди в живота по свой начин. Двамата най-големи отишли в града, учили там, намерили си работа и се оженили.
Те често посещават майка си със семействата си. С течение на времето ремонтират къщата на родителите на Наталия, в която тя живее, и построяват пристройка. Сега Наталия има истинска къща, а не старата, в която е отгледала синовете си. По-малкият син остана в селото и се ожени тук.
Почти всеки ден той посещавал майка си, за да ѝ помага в домакинството и да върши цялата тежка работа, която имало в селото. Наталия не можела да се нарадва на децата си, много се гордеела с тримата си сина и гледала внуците си. Синът на съседката, Олха, не се справяше толкова добре в живота.
Тъй като не бил свикнал да работи, той отишъл да учи в града. Олга с гордост разказва на всички как го е изпратила в института и че Коля скоро ще стане важен човек. Но Коля не учи дълго в града, след шест месеца го изключват заради отсъствия и слаб успех.
Върнал се при майка си в селото, но все още седял безучастен към храната на майка си. Не искаше да работи, а само седеше пред телевизора. Майка му го съжали и го носеше на ръце. А след това започнал да празнува с местните жители.
И до днес той живее с майка си, без семейство, без жена. Къщата им е изпаднала в пълна разруха, а Коля не е свикнал да работи, не иска да прави нищо. По цял ден само лежи на дивана и чака майка му да го нахрани. Това е история за две семейства, в които майките отглеждат синовете си сами.
Някои от тях не са били разглезени: не са имали скъпи играчки и забавления, но са израснали като интелигентни и трудолюбиви хора. Майката на Коля го разглезваше, глезеше го и не го натоварваше с нищо. Но до какво доведе това? И до днес Коля живее с майка си и се оплаква от несправедливостта на живота…
