Нина се прибира от работа уморена. Тя отвори вратата и влезе в апартамента си. Включила светлината в коридора, огледала се и изведнъж избягала обратно през вратата!

– “Как е могла?” Нина се възмути и избърса сълзите си: “Тя не е питала! Не се е посъветвала с мен! Трябва да се сетиш за нещо – да дойдеш в чужд апартамент и да го управляваш като собствен дом! Никакво уважение! “О, Боже, какво съм направила със себе си? Цял живот съм се занимавал с нея и ето я – благодарност! Тя не харесва живота ми, виждаш ли! Трябва да си гледа нейния собствен! Тя седи в апартамента си и си мисли, че е направила нещо голямо. Няма добър съпруг, няма нормална работа – само някаква дистанционна работа на компютъра. От какво живее човек? А после се опитва да ме научи как да мисля! Отдавна съм забравил за какво тя едва сега започва да мисли! Последната мисъл вдигна Нина от стола ѝ. Тя отиде в кухнята, сложи чайника и отиде до прозореца. Гледайки панорамата на празничния град, обсипан с ярки светлини, тя отново се разплака. “Всички се готвят за Нова година – промълви Нина, – а аз съм единствената, която няма никакъв празник… Аз съм сама…” Чайникът изсвири. Нина, потънала в спомените си, дори не го забеляза… Беше на двайсет, когато майка ѝ роди второто си дете на 45-годишна възраст. Момичето беше изненадано от това – защо майка ѝ ще си прави такива проблеми? “Не искам да си съвсем сама”, обясни майка ѝ. Ще разберете. По-късно.

– Сега вече го разбирам – безразлично каза Нина, – но просто имай предвид, че няма да се занимавам с нея. Имам си собствен живот.” “Сега нямаш собствен живот” – усмихна се майка ми. Тези думи се оказаха пророчески… Сестра ми беше само на три години, когато майка ми почина… Баща ми почина още по-рано. Нина се грижеше за сестра си и всъщност заместваше майката на Наталия. Наричаше я майка, докато тя не навърши десет години. Нина никога не се е омъжвала. Нямаше причина за това решение на сестра ѝ – тя просто никога не срещна единствения човек, който можеше да спечели сърцето ѝ. А и нямало къде другаде да го срещне. Нина не излизаше навън, не искаше да се забавлява – вкъщи, работа, сестра, вкъщи, работа, сестра. Мигновено пораснала след смъртта на родителите си, тя посвети целия си живот на сестра си – отглеждаше я, учеше я. Сега Наталия е възрастна и живее сама. Тя ще се омъжи. Често посещава Нина – сестрите са много близки, въпреки че са много различни по възраст, характер и възгледи за живота. Нина, например, е изключително пестелива. Апартаментът ѝ отдавна се е превърнал в склад на стари, ненужни вещи. Ако се огледате, ще откриете халат за баня, който е носила преди десет години, когато е била много по-слаба.
Или сметките за комунални услуги за 2000 г. Кухнята на Нина беше пълна с напукани чаши, надраскани емайлирани тенджери и тигани без дръжки. Отдавна не ги беше използвала по предназначение, но и не ги беше изхвърлила – жалко, ами ако й се окажат полезни? Отдавна не беше правила никакви ремонти в апартамента си, дори козметични. И то не защото няма пари, а защото “тапетите все още са непокътнати”. Навикът да пести от себе си и от собствения си комфорт заради сестра си беше свършил работа… Наталия беше съвсем различна – весела, непринудена. Имаше всичко, от което се нуждаеше вкъщи. Никакви складове! Само това, което ти е необходимо. Момичето дори си беше създало правило: “Ако една вещ не ти е била нужна в продължение на една година, време е да се отървеш от нея!” Ето защо апартаментът на Наталия беше светъл, просторен и в него се дишаше лесно… Колко пъти тя предлагаше на Нина: “Да пребоядисаме жилището ти. “Нищо не изхвърлям и нищо не искам да променям – отвърна Нина, – а и нямам нужда от ремонт.” “Как искаш да кажеш? Погледни само коридора си! Тези тапети са на сто години! Все едно влизаш в мазе.

“А всичко това отнема толкова много енергия, че дори не можете да си представите! Можеш да отслабнеш”, убеждаваше Наталия сестра си. Но Нина продължаваше да й маха с ръка… И тогава Наталия реши да изненада сестра си. Искаше сама да направи ремонта! Да й позволи да види и усети разликата между това, което е, и това, което не е. За изненада тя избрала същия коридор – в него имало малко мебели и много малко вещи. Седмица преди Нова година, когато Нина замина за работа за деня, Наталия и годеникът ѝ Николай дойдоха в апартамента ѝ. Сестрите отдавна имаха ключове за двата си апартамента. Наталия и Николай махнаха старите тъмни текстурирани тапети и поставиха нови – красиви, светлозелени, със златиста шарка. После върнаха старите мебели на мястото им и си тръгнаха. Наталия не посмя да изхвърли вещите на сестра си… Нина се прибра от работа уморена. Тя отвори вратата и влезе в апартамента си. Включила светлината в коридора, огледала се и изведнъж избягала обратно през вратата! Нина си помислила, че е направила грешка. Тя вдигна очи и погледна номера на апартамента. “Точно така… Моят…” – промълви тя и се върна обратно. Погледна внимателно по коридора и изведнъж осъзна какво търси. Наталка!

– Как е посмяла!” Нина беше възмутена. Нина набра номера на сестра си, изруга я с цяло гърло и сложи слушалката. “Кой те попита?” Нина поздрави сестра си: “Нина, просто исках да те изненадам. “Виж колко е хубаво – чисто, светло, просторно – оправдаваше се Наталия. – Не смей да се бъркаш в къщата ми!” Нина не можеше да се спре. Неприятните думи продължаваха да се изливат от устата ѝ. Накрая момичето не издържа: “Стига толкова! Живей си в сметището, както си искаш! Повече няма да стъпя тук!” – Наистина ли не ти харесва? Ще избягаш?” – Съжалявам те – отвърна тихо Наталия и си тръгна… Тя си тръгна и не се обади вече цяла седмица… Сестрите никога не се бяха карали толкова дълго. И ето че настъпи Новата година. Дали наистина ще я празнуват поотделно? Нина излезе в коридора и седна на един стол. “Сега наистина е по-просторно”, помисли си тя и си представи как Наталия и Николай окачват тапети. Представяше си изненадата на лицето ѝ, когато се трудеха толкова упорито, за да премахнат и една бръчка от него. “За какво се хващам?” Нина си помисли: “Наистина е много по-добре.

Тя е по-лека. И сърцето ми е по-щастливо. Може би сестра ѝ е била права? Телефонът изведнъж иззвъня. Нина – чу Нина Наталия да плаче, – съжалявам. Не съм искала да те обидя. Напротив, исках да те направя щастлива… – Хайде, момичето ми, отдавна не съм се ядосвала – Нина също започна да плаче – И няма какво да ти прощавам – ти си абсолютно права, а тапетът е просто прекрасен. А след празниците ще започнем да подреждаме боклуците ми. Ако нямаш нищо против, разбира се… – Разбира се, че нямам нищо против! Ще се радвам да помогна! Какво ще кажете за днес? Това е ден като този… Не мога да си представя да празнувам Нова година без теб… – Аз също… – Тогава се приготвяй – извика щастливо Наталия… – Всичко сме приготвили, елхата, гирляндите, свещите. Всичко, както ти харесва… И не се суети, вече съм приготвила почти всичко. Защото те познавам – сега ще изтичаш до магазините. До последно вярвах, че ще се помирим и ще отпразнуваме Нова година заедно. Приготви се и не бързай. Николай ще дойде за теб! Нина се върна до прозореца. Сега тя гледаше празничния град със съвсем други очи. Гледаше и си мислеше: “Благодаря ти, мамо, за сестра ми…

Related Posts