Само преди две седмици ме приеха в болницата за планирано цезарово сечение. Това беше втората ми бременност и второто ми раждане. Операцията трябваше да се извърши сутринта, така че имах цял ден за възстановяване. По-късно в отделението ми донесоха една жена от вечерната операция.
Тя беше циганка и когато на следващия ден се възстановихме почти напълно, започнахме да се опознаваме и да общуваме по някакъв начин. “Това е третото ми раждане, но първото беше успешно – каза ми Яся, – предишните две бебета се родиха с болести, несъвместими с живота.
Те не живяха и ден. Да, сега бебето ми е слабо, но най-важното е, че е живо и здраво. Отначало не ни позволяваха да бъдем с децата, защото те бяха под постоянното наблюдение на лекарите. Можехме да гледаме децата само през стъклото.
След това най-накрая ни дадоха децата и ние ги заведохме в стаята си. Бях много притеснена за сина си, който се беше родил няколко дни по-рано, а Яся ме успокои: “Не се притеснявай, всичко ще бъде наред”, каза тя и се усмихна. По време на престоя ни в болницата станахме много близки.
Ясия ми разказа за живота си и за семейството си.- “Живеем в едно село недалеч – каза тя, – съпругът ми има голяма ферма там, голяма градина. Работим в тази градина, отглеждаме добитък и продаваме част от това, което отглеждаме в града. Дойде денят на изписването ни и съпрузите ни дойдоха да ни приберат.
Тъй като ни изписаха по едно и също време, успях да видя колко добре е била приета Яся след болницата. Съпругът ѝ не само дойде сам, но и доведе цялото си семейство със себе си. Те я посрещнаха с голяма радост, а някои от тях дори се разплакаха от щастие, че Яся най-накрая ражда детето, което е искала.
“Отношението ми към циганите много се промени – казах на Яся, – сега знам, че те са различни. И че сред тях има добри, честни и трудолюбиви хора. И като цяло националността няма значение – ако си добър човек, ще бъдеш такъв независимо от нацията си.
