Както казват във филмите, животът започва едва на 40 години, така че Мила изведнъж започва нов живот – не на 40, а на 45 години, но най-важното е, че е започнал. Мила е на 45 години и преди няколко месеца започна нов живот с нов мъж. Това беше шок за всички приятели и роднини на Мила, защото Мила имаше толкова хубаво семейство, съпруг, две деца, двама внуци.
И тя остави всичко и замина. Напусна внезапно, просто не се прибра вечерта от работа. Никой от приятелите или роднините ѝ не подкрепи решението на Мила. Родителите ѝ казали да не се появява дори на прага им, докато не се върне при семейството. Но въпреки всичко Мила е щастлива и казва, че за първи път от повече от двадесет години живее истински живот.
Една вечер, когато работният ден е почти приключил, Мила изведнъж осъзнава, че не иска да се прибира вкъщи, просто не иска.Какво я чака вкъщи? Съпруг, който гледа на нея като на слугиня, пораснал син, който се нуждае от нея само за чисти ризи и храна, пораснала дъщеря с внуци, която трябва да остави децата и да се занимава със своите дела.
И сега беше 18:30 ч., работният ден беше приключил, а Мила седеше там. Тя нямаше къде да отиде. И тогава в кабинета ѝ влезе Пьотр Алексеевич: той работеше в тяхната организация като инженер в отдела за професионално обучение. Влезе, за да провери изчисленията, и попита защо Мила е останала до късно на работа.
Мила просто каза, че не иска да се прибира вкъщи и няма къде другаде да отиде. Пьотр Алексеевич се смути и изведнъж покани Мила да отиде у дома му: той беше свободен и имаше собствен апартамент. Пьотр Алексеевич отдавна харесваше Мила, но знаеше, че тя е омъжена, и не бяха стигали по-далеч от комплименти. Мила също беше смутена отначало, но после каза “да” на предложението на Пьотр Алексеевич.
Да, падението на морала е на лице, но може би само при Пьотр Алексеевич тя е спала сама в стаята, той е спал в кухнята. А на сутринта, за пръв път в зрелия си живот, тя не приготвяше закуска за някого, а тя беше приготвена за нея. За Мила това беше истинско чудо, защото вкъщи беше съвсем различно.
Мила ставаше по-рано от всички, в 6 часа сутринта, приготвяше закуска за съпруга си и му носеше нещо за ядене за работа, след което съпругът ѝ ставаше, закусваше, приготвяше се и отиваше на работа, като казваше, че Мила отново е наляла грешно чая или че омлетът не е приготвен както трябва.
Когато съпругът ѝ си тръгвал, Мила приготвяла закуска за сина си, синът ѝ се събуждал, закусвал, Мила му носела чиста бяла риза и той също си тръгвал. След това идваше ред на внуците и дъщерята, която приготвяше закуска за внуците, докато дъщерята се почистваше, Мила хранеше внуците със закуска, след това дъщерята ядеше, Мила обличаше внуците и те тръгваха, дъщерята на работа, а внуците на детска градина.
Ако Мила имаше време, тя също закусваше, но най-често пиеше чай на работа. Вечер, след работа, трябвало да отиде до магазина, и то не сама, да приготви вечеря за съпруга си, за да го заведе на работа, да изпере, да почисти малко и да се погрижи за внуците си, защото често тя, а не дъщеря ѝ, ги взимала от детската градина. Ясно е, че всички живеят така, но на Мила в един момент ѝ е омръзнало, омръзнало ѝ е да бъде възприемана като домакиня и слугиня в семейството.
Мила е само на 45 години, но се чувства като на 60, защото родителите ѝ са имали само работа, къща и градина. Дори е забравила кога за последен път е пазарувала – в магазин за дрехи, а не в хранителен магазин. Имаше добра заплата за стандартите на техния град, малко над 30 000 р, но не я виждаше, всичко отиваше за храна и домакинството.
Ако все пак си купуваше разни неща, те бяха по-евтини на пазара. На закуска Пьотр предложи на Мила да живее с него, че няма да я принуждава да прави нищо, че ще остави всичко на самотек. Мила остана безмълвна. Вечерта тя се прибра вкъщи, където я очакваше огромен скандал от страна на съпруга, сина и дъщеря й.
А на следващата сутрин, когато всички тръгнаха на работа, Мила хвърли няколко неща в чантата си и отиде на работа с твърдото намерение никога да не се върне. Няколко дни по-късно тя подаде молба за развод и не ѝ позволиха да се върне вкъщи, дори да вземе другите си вещи.
И тогава я чакаха открития, и то не само едно. Когато отиде в магазина с Петро, за да си купи необходимото, я очакваше изненада… Както обикновено, тя се насочи към стоките от разпродажбите, а Петро каза, че не е добре да пести от себе си, че е жена и че дрехите за жените са като лекарство.
Мъжът на Мила подходи към покупката на дрехи на принципа: какви ботуши, още не си износила кънките. Петро не се плаши от домакинската работа, сам пере, готви, мие пода и спира опитите на Мила да си опакова обяда за работа сутрин, като ѝ казва, че самият той не е инвалид. Това е нов живот за Мила, но тя го обича.
Пет месеца след като е напуснала дома си, те са регистрирали брака си и родителите ѝ все още не общуват с нея, както и другите ѝ роднини. Но дъщерята вече започва да прави опити да общува, защото иска да прекарва времето си сама и няма на кого да остави децата. Както казваха по филмите, животът започва едва на 40-годишна възраст и така Мила изведнъж започна нов живот, не на 40, а на 45 години, но най-важното е, че започна.
