Анна разполага с три апартамента: два с две спални и един с една спалня. Всички те са наследствени. Тя отдава и трите под наем. Момичето живее с баба си в просторна къща на половин час път с кола от центъра на града. Тя шофира собствената си кола до работа, която е много добре платена.
“Никога не казвай на хората, че си булка с голяма зестра. Някои хора ще ти завиждат, други ще искат парите ти”, винаги ме учеше баба ми. И Хана последва съвета на баба си… “Не искам краката на това село в къщата си!” – изкрещя Халина Петривна на сина си в кухнята.
Хана, която седеше в хола на тристайния апартамент, чуваше всичко отлично. “В противен случай ще трябва да отидеш да живееш с нея на село!” “Мамо, престани. Тя ни чува”, промърмори Рома. “Ами, остави я. Надявам се да е достатъчно умна, за да намери изход!
Анна изчака няколко минути с надеждата, че Рома ще дойде с нея. Но човекът, който ѝ се бе клел в любов едва сутринта и бе обещал да свали луната от небето, не дойде. Той предпочете да бъде послушен син. “На свободните се дава воля” – мислеше си Анна, докато напускаше апартамента им.
Разбира се, тя беше притеснена. В края на краищата обичаше Рома (или си мислеше, че го обича?). “Ами ако той знае за зестрата ми? Сигурно ще се втурне след мен. Но щеше да ме предаде и друг път. Всичко е добро, което свършва добре. Баба е права. О, колко е права!”
Но колкото и да се утешаваше, душата ѝ все още я болеше от обида.Изминаха три години. През това време Анна се запознава със Стас, влюбва се в него и се омъжва. И тогава настъпва денят, в който тя и синът ѝ се изписват от сиропиталището, а Стас и родителите му са там, за да я посрещнат.
Докато Анна предаваше сина си на баща му, тя забеляза, че там стоят ромът и майка му. “Ако изведеш момчето от дома, ще те изгоня! “Няма да позволя синът на това същество да живее в дома ми!” – изръмжа Галина Петровна. “Мамо, но каква е вината на сина ми?
В края на краищата ти беше тази, която избра това същество за моя съпруга! “Добро момиче! От добро семейство!”. Спомняте ли си колко много я хвалехте? Значи ти си отговорен за това, че тя се отказа от бебето! Какво общо има синът ми с това? “Време е да разкажа на Стас за апартаментите си”, помисли си Анна на път за вкъщи.
