Дълго време знаех, че съпругът ми ми изневерява, но не можех да се реша да го напусна. С близнаци, за които трябваше да се грижа, и без никого, на когото да разчитам, разводът изглеждаше невъзможен. Майка ми беше единственият член на семейството, но тя винаги беше твърде заета със собствения си живот, за да прояви голям интерес към моя. Всичко беше върху мен. Бях сама по време на раждането, а след като близнаците се родиха, Ихор рядко ми помагаше. Той носеше вкъщи само малка сума пари.
А останалата част, както подозирах, той харчеше за други жени. Когато синът ни се разболя тежко, не спах цяла нощ, звънях многократно на съпруга си, но той не отговаряше. На следващия ден, когато се прибра вкъщи, му разказах за подлостта му и той ни напусна. Отначало изпаднах в паника, не знаех какво да правя. Но скоро осъзнах, че е много по-лесно да бъда без него. Да отглеждам сама две деца не беше лесно, но свекърва ми ме изненада, като ми осигури финландска помощ и ми предложи подкрепа във всичко.
Години по-късно се запознах с Васил, който стана прекрасен баща на децата ми и мой източник на вдъхновение. Наскоро обаче бившият ми съпруг се появи отново: той няма къде да живее, но аз не искам да се връща в живота ни. Не искам децата ми да имат каквито и да било отношения с него и за щастие свекърва ми е съгласна с мен. Въпреки трудностите се гордея с това, докъде съм стигнала, и съм благодарна за подкрепата на свекърва ми и Васил.
