Аз съм на 45 години. Преди една година направих нещо глупаво, за което все още не мога да си простя. Запознах се с младо, красиво момиче. Влюбих се до уши. Тя беше страстна мечтателка, зувала. До нея се чувствах отново като момче. Отдавна не изпитвах никакви чувства към жена си и си мислех, че заслужавам по-голям, нов живот.
По това време правех всичко възможно, за да бъда с нея. Преминах през разводи, бракоразводни дела, разделяне на имущество и изслушах обвиненията на роднините. Мислех само за едно: да се събуждам в прегръдките ѝ всеки ден. Но всичко свърши толкова бързо, колкото и започна.
Изминаха шест месеца и аз осъзнах, че ми липсва съпругата ми, нейната топлина и уют, както и надеждното ѝ рамо. Сега аз съм баща, който храни, облича и чисти. Тя пази фигурата си, не ходи до печката, не готви нищо. Домакинството е дива тема за нея.
Знае само как да се гримира, да си лакира ноктите, да пазарува, да ходи по кафенета с приятели и да ходи на почивка. Дори когато се прибирам вкъщи, тя не ме посреща. Седи на телефона и отговаря лаконично на въпросите. След шест месеца, в които се хранех само с кнедли и бърза храна, се озовах в клиниката.
Тя дойде да ме види само веднъж, но и тогава беше за пари. Когато ме изписаха, синовете ми дойдоха да ме вземат, тя разбра, че съм им дал коли, и направи сцена. След това тя беше против срещите ми с тях.Отношенията ни станаха още по-напрегнати. Тя вече не беше доволна от всичко.
Хъркам или разбърквам краката си. А тя би трябвало да е съвършена и аз й дължа това. Тя се оказа егоистична. Бившата ми съпруга беше с мен в трудни и тежки моменти. Когато претърпях злополука, тя не спеше през нощта и седеше до леглото ми; имаше дни, в които ядяхме празна каша. Тя винаги ме подкрепяше и вдъхновяваше.
Едва сега осъзнавам, че благодарение на нейната вяра съм толкова успешен. Но вече е твърде късно. Завръщането у дома се е превърнало в моя съкровена мечта. Всеки ден след работа се качвам до къщата и поглеждам към прозореца на спалнята ѝ. Толкова ми се иска да вляза, но не се осмелявам. Тя не изпитва вярата ми.
