Леся, знаеш, че следващата седмица ще летя до топла страна. Мама дори е купила билет. “Може би ще се присъединиш към мен?” Роман каза несигурно. “Знаеш много добре, че работя и никой няма да ме освободи следващата седмица – казах раздразнено, – нямам ваканция до юли. “Но мама вече е купила билет…
Не искам да я лишавам от него… Вероятно все пак ще отида – каза ми Роман. “Да, моля те, добре дошъл си!” Бях раздразнена от това положение на нещата. Роман не работеше, той все още учеше в университета. Можехме да изчакаме до ваканцията ми и да отидем заедно. Но не, майка му се намеси и му купи този ваучер.
А той не можеше да откаже на майка си и да отложи почивката. Както винаги и във всичко, той е мамино синче. С Роман живеехме в апартамент, който майка му купи за него. Беше двустаен апартамент.Имам и собствен апартамент, но той е скромен – едностаен в не толкова добър квартал, така че ми беше по-удобно да живея с него.
Бяха минали два дни от заминаването на Роман, имах почивен ден и спях сладко, като се наспивах достатъчно след ранното ставане. Чух ключа в ключалката. Едва отворих очи, без да знам кой може да е той. Но тогава в стаята влезе майката на Роман, която изглеждаше толкова щастлива и изпълнена с енергия. “Лучия, стани!
Колко дълго можеш да спиш! Купих тук едни тапети, дайте да ги пребоядисаме, докато Ромашка е в Египет! Ще сложим тапетите, ще избелим тавана, ще вдигнем шум! Ще приключим за една седмица! “Представете си, Ромашка ще се върне от морето, а апартаментът вече е ремонтиран, ще бъде щастлив!”
– Олга Петровна, значи Роман ще се пече на слънце, а аз ще правя ремонт в апартамента му след работа? За да го направиш щастлив?” – “Да, нали искаш да го направиш щастлив?” – “Не, не искам!” “Представи си!Ако толкова много искате да му угодите, направете ремонта сами или наемете работници, аз няма да го пипам.
– “Е, показахте истинското си лице. Дълбоко в себе си знаех какъв си, но не исках да го повярвам. Затова ще ти кажа какво, скъпа моя. Сега моят Ромашка никога няма да се ожени за теб.” – А за да се ожени за теб, трябва ли да сложа тапети в апартамента му? Това тест ли е или какво?
Бързо се облякох и затръшнах вратата. Измина една седмица. Наслаждавах се на тишината и спокойствието в моя малък и уютен апартамент. Рома, който се беше върнал от Египет, ми се обади и започна с оплакване: “Здравей, защо не помогна на майка си?
Ръцете ѝ щяха да паднат, трябваше да наеме работници!” “Знаеш ли, скъпи мой, дай да се справим с майка ти някак си, без мен!” – прекъснах го аз. Изминаха петнадесет години от края на тази история. Омъжих се и станах майка на две прекрасни момичета. А Рома се разведе за трети път. Очевидно никой никога не е издържал теста на майка ми за добра съпруга.
