От пет години живея в Италия и дори не мисля да се прибирам, защото нямам при кого да отида. След като съпругът ми почина, останах с две деца: син на 16 години и дъщеря на 14 години. Работех като медицинска сестра в местния здравен център и получавах надбавка за децата, но нямах достатъчно пари за неща от първа необходимост, тъй като децата растяха и изискваха все повече разходи. Оставих децата си при майка ми и заминах да работя в Италия. Изпращах им пари всеки месец… Плащах за образованието им и издържах и сина, и дъщеря си, когато бяха в университета. Платих за сватбите на сина и дъщеря ми. Синът ми реши да довърши къщата на родителите си, която съпругът ми започна да строи, и аз финансирах строежа…
<“След това в продължение на четири години спестявах пари, за да помогна на дъщеря ми да си купи къща, тя искаше апартамент… Синът ми обеща, че ще ремонтира и реконструира къщата ни, в която живеехме заедно. Аз финансирах този проект. В края на краищата, когато се върна, щях да имам нужда от място, където да живея… Така отлетяха пет години от живота ми. Когато майка ми си отиде, аз се прибрах у дома с надеждата да си остана вкъщи, но бях силно разочарован. Дойдох в задния двор и видях една красива къща, но само от улицата, защото снаха ми не ме пусна да мина през портата. Къщата на сина ми беше голяма и красива, но моята колиба беше провиснала и никой не я беше ремонтирал.
Снаха ми излезе на двора и дори не ме помоли да вляза вътре, като каза, че синът ми не си е вкъщи. Можете да си представите душевното ми състояние, аз бях от пътя, а те дори не ме пуснаха в къщата, която беше построена с моите пари! Отидох в къщата на дъщеря ми, тя ме нахрани, прие подаръците ми, но не ми предложи баня или място за спане. Каза, че било тясно, децата били в едната стая, а тя и съпругът ѝ – в другата, и че не съм дала достатъчно, за да си купя тристаен апартамент.
Сестра ми пое къщата на майка ми, казвайки, че се грижи за майка ми, докато аз изкарвам пари за децата си, и всяка година летяха до Египет или Турция, а на баба ми не донесоха и парче хляб. Прекарах нощта в къщата на един съсед и на следващия ден се върнах в Италия. Минаха пет години, дъщеря ми дойде в Италия през лятото, мислейки, че ще ѝ дам пари, но аз ѝ дадох 200 евро и ѝ казах, че кутията е затворена. Сега спестявам за старините си, защото знам, че няма на кого да разчитам.
