За съжаление началото на тази история не е много добро. Бях женен в продължение на десет години. Никога не съм била щастлива в брака си. През всичките тези години търпях алкохолизма на съпруга си, побоищата и постоянните кавги. Родих деца, защото той ме изнасилваше, когато беше пиян.
Живеехме в малко село, така че нямаше къде да избягам от побоищата на съпруга ми. Отначало аз и децата ми се криехме в къщата на майка ми. Но, разбира се, съпругът ми ни намери там. Веднъж дори се осмели да удари майка ми. А после просто се скитах по улиците с децата си.
Надявах се, че той ще изпие още една бутилка, както обикновено, и ще заспи, а аз и децата ми ще останем без побоища. По едно време имах слаба надежда, че свекърва ми ще успее да повлияе на непокорния си син. Но тя не направи нищо. Беше заета с личния си живот.
Работата е там, че свекърва ми се омъжи за втори път, а съпругът ѝ беше много по-млад от нея. Така че тя си имаше достатъчно собствени грижи. И накрая, десет години по-късно, осъзнах, че никой не може да ми помогне, освен мен. След поредния побой от страна на съпруга ми най-накрая реших да подам молба за развод.
Свекърва ми беше много обидена от това. Тя каза, че синът ми ще бъде напълно изгубен без семейство. И тя беше права. Скоро всичко се случи. Съпругът ми се напи и заспа в студа на улицата. Намериха го на сутринта, когато вече нищо не можеше да се направи.
Свекърва ми си легна от мъка и умря. И изведнъж се оказа, че в завещанието си е оставила къщата си на мен. За което съм ѝ много благодарен, защото сега си имаме собствен дом. Свекърът ми знаеше нашата история.И след смъртта на съпругата си той ни посети.
Помагаше ни в домакинската работа, играеше с децата. Беше много мил с нас. А две години по-късно ми предложи брак. Аз също много го харесвах. Но какво биха си помислили хората? В края на краищата живеехме в село, където всички се познаваха.
И те определено нямаше да одобрят тази постъпка. Все пак трябва да се признае, че когато свекърът се жени за снаха си, това не е най-стандартната ситуация. Но най-важното е, че децата ми ме подкрепиха в този въпрос и бяха готови да започнат нов живот.
Така че продадохме къщата в селото и се върнахме в дома на новия ми съпруг. За първи път от толкова много години съм много щастлива, съпругът ми ме носи на ръце, обича децата ми, работи и осигурява прехраната на цялото семейство.
