Скъпи учителю! Пиша Ви като майка на деветгодишно момиче.За съжаление дъщеря ми не иска да се премести в друг клас по английски език. Тя е малка и приятелите й са по-важни за нея от лошите й оценки. моля, спрете да й казвате, че родителите й не се стараят достатъчно, за да я научат на английски език. разберете, че родителите са авторитетни фигури за своите деца.
И фактът, че постоянно се опитвате да ѝ обясните, че ние с баща ѝ не сме достатъчно способни, или талантливи, или по-трудолюбиви, или просто казано, мързеливци, унищожава детето ми. не, няма да дойда повече в училище, за да говоря с нея, както питате в дневника си с червен, курсивен почерк.
Защото миналия път ме хванахте и ми се скарахте за лошото ми поведение пред детето. пред детето се скарахте на майка му. така че се оправдавах като овца. не искам да бъда овца в очите на детето си. Искам да бъда силна и надеждна. ще ви разкрия една тайна – аз всъщност съм майка пантера.
Просто се страхувах, че подобно поведение не е съвсем подходящо в училище. Изхвърлих овчата кожа.Не знам как да обясня на едно съвременно училище, че родителите изобщо не бива да участват в уроците с децата си.А ако детето се провали, това е проблем на учителя, на възрастовите особености на програмата, на учебника, на високите очаквания и т.н. Добре, добре.
Няма да доказваме нищо на никого и ще се опитаме да учим вкъщи. искам да ви обясня, че дъщеря ми се обучава от баща си, бившия ми съпруг, който я посещава два пъти седмично. да, той невинаги изпълнява задачите. макар че, честно казано, не мога да повярвам, че един учен не може да изпълни правилно задачите в електронно списание. но и няма да си губим времето да доказваме правотата му. добре, той винаги не прави това, което сте задали.
Да кажем, че го прави. знаеш ли какво? дъщеря ми го чака и иска да учи само с него. и честно казано, няма да се учудя, ако те наистина учат немски. Или дори да играят карти. не ни пука. На мен изобщо не ми пука и няма да му се скарам за липсата на усърдие.
И не, той не учи “просто за забавление.” Ще научи английски по някакъв начин. Но никога няма да си върне детството и общуването с баща си. да, всички сме доволни от C. Аз лично научих английски за един месец живот в Ню Йорк, когато вече бях на 24 г. Владея го свободно. да, вярвам, че сегашното C няма да повлияе на бъдещето ѝ.
Не, не вярвам в “стигмата на това да си ученик с C”. Не, не смятам, че упоритостта е важна добродетел.А учебникът на Верешчагина ми се струва антипедагогически и ако бях учил по него в Ню Йорк, най-вероятно щях да говоря испански.На въпроса защо други деца могат да учат английски с този учебник.
Някои от децата са талантливи и имат склонност към езиците и дори когато учат самостоятелно, успяват много успешно да овладеят езика. Или, например, го правят с репетитор. не, не мисля, че е необходимо да се наема репетитор, защото преди да дойде репетиторът, трябва да се свърши някаква допълнителна работа, а не разбирам защо трябва да се прави нещо, което детето едва ли ще използва в живота.
И за което сега няма нито способности, нито интерес. да, мисля, че не всички способности трябва да се развиват рано. тогава един репетитор струва 1500 рубли на урок, т.е. 3000 на седмица, 90 000 на година. за 7 години училище това са почти 10 000 .
Скучни уроци с граматики и съмнителни аудиозаписи. с тези пари след 5 години мога да уредя дъщеря си в Лондон за два месеца и да наема жизнерадостна млада учителка. Ще се разхождат из пролетен лондон, осеян с жълти нарциси. разбирате ли разликата?
Точно като мен, тя ще научи английски за няколко месеца. или точно като баща си, ще го научи, като се захване с някой американски сериал. ето защо в очите на дъщеря ни е толкова важно да останем надеждна опора. да разчита на нашия опит. който е много по-продуктивен от училищната програма. моля, кажете й, че ние, нейните родители, сме готини.
