Докато Катя плащаше за покупките си, Серьожа стоеше настрана. Когато Катя започна да ги слага в чантите, той излезе навън. Катя излезе от магазина и се приближи до Серьожа, който пушеше. – Серьожа, вземи торбите – помоли Катя и протегна две големи торби с хранителни продукти на съпруга си. Серьожа я погледна така, сякаш го принуждаваше да направи нещо незаконно, и попита изненадано: – А ти? Катя беше объркана, не знаеше какво да отговори на този въпрос. Какво означава: “Ти какво?” и защо беше зададен този въпрос? Обикновено мъжът винаги оказва физическа помощ. И някак си не е наред, когато жената ще тръгне с тежки чанти, а мъжът до нея с лека походка ще трепери. – Серьожа, те са тежки – отвърна Катя. – И какво? – Серьожа продължи да се съпротивлява. – И какво от това? – Серьожа продължи да се съпротивлява. Виждаше, че Катя се ядосва, но не искаше да носи чантите по принцип.
Той вървеше бързо напред, знаейки, че тя няма да може да го задържи. “Какво имаш предвид, “да носиш торбите”! Какво съм аз, работник! Или подчинена?! Аз съм мъж! От мен зависи дали ще нося торбите, или не! Няма страшно, нека тя сама си ги носи, няма да се умори!” – Сергей си мислеше. В такова настроение беше днес – да обучава жена си. – Сергей, къде отиваш? Вземи чантите! – извика след него Катя почти разплакана. Чантите бяха наистина тежки. И Серьожа знаеше за това, защото самият той най-често хвърляше тези продукти в количката. До къщата не беше далеч, около пет минути пеша. Но когато вървиш с тежки торби, пътят изглежда дори не е близо. Катя вървеше към къщи и едва не се разплака. Надяваше се, че Серьожа се шегува и ще се върне за нея. Но не, тя го виждаше да се отдалечава все повече от нея.
Прииска ѝ се да хвърли чантите, но продължи да ги носи в някаква мъгла. Когато стигна до входа, тя седна на една пейка, без да може да продължи по-нататък. Искаше ѝ се да заплаче от обида и умора, но сдържа сълзите си – не можеш да плачеш на улицата, това е срамно. Но не можеше да преглътне тази ситуация – той не само я обиждаше, но и унижаваше с това отношение. А какво внимание е проявявал преди сватбата… И би било добре, ако той не разбираше, но той разбира! И го е направил съзнателно. – Здравей, Катя! – гласът на съседката я извади от замислите ѝ. – Здравей, баба Маш – отвърна й Катя.Баба Маша, известна още като Мария Ивановна, живееше един етаж по-долу и беше приятелка на бабата на Катя, откакто тя беше жива. Катя я познаваше още от дете и винаги се беше отнасяла към нея като към друга баба. А след смъртта на баба ѝ, когато Катя се сблъска с първите си домашни трудности, тя винаги ѝ помагаше.
Нямаше никого другиго – майката на Катя живееше в друг град с новия си съпруг и другите си деца, а баща си тя не помни. Така че единственият близък човек винаги е била баба ѝ. А сега и баба Маша. Катя не се поколеба да даде всички тези продукти на баба Маша. Тя не ги носеше даром. Пенсията на Мария Ивановна беше малка и Катя често я развличаше с различни вкусотии. – Хайде, баба Маша, ще те заведа до апартамента ти – каза Катя и отново взе тежките торби в ръцете си. Като се качи в апартамента на баба Маша, Катя остави торбите при нея, като каза, че всичко е за нея. Като видя в торбите шпроти, черен дроб от треска, консервирани праскови и други лакомства, които тя обичаше, но не можеше да си позволи, баба Маша толкова съжали, че Катя дори се почувства неудобно, че така рядко се отнася към съседката си. След като се целунаха за довиждане, Катя се качи в апартамента си. Щом влезе в апартамента, съпругът ѝ излезе да я посрещне от кухнята, като вече дъвчеше нещо. – Къде са чантите? – Попита Серьожа, сякаш нищо не се е случило. – Какви пакети? – попита Катя с тон на глас. – Онези, които ми помогна да пренеса? – О, хайде! – опита се да се пошегува той. – Обидена ли си или нещо такова?
– Не – спокойно му отговори Катя. – Просто си направих изводи. Серьожа стана предпазлив. Очакваше викове, скандали, сълзи и обиди, а тук такова спокойствие, че самият той някак си стана не много спокоен. – И какви изводи си направихте? – Аз нямам съпруг – добави тя с въздишка: – Мислех, че съм се омъжила, а се оказа, че съм се омъжила за глупак. – Не го разбирам – Серьожа се престори на обиден до дъното на душата си. – Какво не ти е ясно? – Попита го Катя, като го гледаше в упор. – Искам съпругът ми да е мъж. А ти, очевидно, също искаш съпругата ти да е мъж – и след като се замисли, добави: – Тогава и ти имаш нужда от съпруг. Лицето на Серьожа почервеня от гняв и той стисна юмруци. Но Катя не го видя, тя вече беше влязла в стаята, за да събере нещата му. Серьожа се съпротивляваше до последно. Той не искаше да си тръгва. Искрено не разбираше как заради такива глупости може да се разруши семейството: – В края на краищата всичко беше наред, просто една чанта, която тя носеше. И какво толкова има в това? – възмути се Серьожа, докато небрежно хвърляше вещите му в чантата. – Надявам се, че сам ще си носиш чантата – каза Катя твърдо, без дори да го изслуша. Катя прекрасно разбираше, че това е само първият звънец и ако сега “преглътне” тази ситуация, то всеки следващ път обучението ще бъде още по-трудно. Ето защо тя прекрати всякакви по-нататъшни опити, като го изрита от врататаһттр://news.bg Автор: Аз съм лидер
