Тази история се случи много отдавна на мои приятели. Семейство Иванови беше на път да се разпадне, но всичко се промени с появата на Витя – така се казваше новороденото им бебе. Ваня никога не е предполагал, че с появата на сина му семейството ще се сдобри.
Всяка сутрин той се събуждал по-рано, хранел Витя, за да може съпругата му да спи по-дълго. Играеше си и се разхождаше с него, това изглеждаше като негов бащински дълг. Правеше всичко това от чисти подбуди, искаше да го прави, много обичаше сина си.
В семейството всичко беше наред. До онзи ден. Ваня се върнал у дома след разходка със сина си, но не намерил жена си вкъщи, тя била напуснала къщата.
Той просто не можеше да разбере как е възможно това да се случи, тя опакова всичките си вещи и си тръгна, оставяйки ги сами. Той прекарал целия ден в търсене на жена си, а на следващата вечер тя благоволила да му изпрати само едно текстово съобщение:
“Не ме търси, синът ти ще се чувства по-добре с теб. Ти си добър баща, а аз съм лоша майка. И изобщо, аз обичам някой друг. Напуснах. След една седмица живот със сина си Иван разбра, че не може да се справи, и се обади на майка си за помощ, която с удоволствие прие да се грижи за внука си.
Шест месеца по-късно на прага стояла Марина, не, тя не дошла да върне съпруга си и дори не дошла за сина си, не се интересувала какво не е наред с него и как е бил през цялото това време.
Тя дойде да се разведе със съпруга си. Те се развеждат и съдът решава да остави детето на бащата, тъй като майката го е изоставила. Сега синът е на пет години и много обича и баба си, и баща си. Той все още не разбира коя е майка му, дори не я помни.
Марина вече е омъжена, живее с мъж, който вече не е нов, и Ваня научава от сестра си, или по-скоро тя му казва, че е родила. Те отглеждат дъщеря. Но Ваня все още е свободен; той смята, че жените не се нуждаят от чуждо дете, а собствената му майка дори не се интересува от него.
