В една съботна сутрин двамата със съпруга ми отивахме до супермаркета, за да пазаруваме, когато майка му му се обади и започна да плаче в телефона: -“Сине, моля те, изпрати хиляда. Подхлъзнах се и паднах, а сега трябва да отида в клиниката. Бях бесен! Не можех повече да го понасям!
Това се случва почти редовно. Вдигнах телефона и попитах свекърва ми: -Тамара Александровна, защо ти трябват хиляда? В клиниката ще ви лекуват безплатно, едно такси струва 50-60. Добавете още двайсет на шофьора и той ще ви отнесе вкъщи на ръце.
Започна да крещи, че оставяте една възрастна жена на произвола на съдбата, разплака се и сложи слушалката… Иван ми се обиди. Каза, че не може да остави майка си в момент на нужда. Но ние се намираме в труден момент. Заедно сме от пет години и все още спестяваме за първоначалната вноска.
Живеехме в апартамент при роднини и плащахме комуналните услуги, но в началото на този месец те ни се обадиха и ни казаха, че собственият им син идва на гости, така че трябва да освободим жилището. Иван помага на майка си почти за всичко – дори за плащането на комуналните сметки.
Купува хранителни продукти, и то не от най-евтините, както и различни дребни неща в къщата. Когато споделям чувствата си с майка ми, тя ме разбира напълно.Тя е много по-възрастна от свекърва ми, но никога през живота си не ни е молила за помощ.
Щом се обади на свекърва си и каже, че е видяла нещо много важно в домакинството, Иван веднага й изпраща толкова пари, колкото поиска. Може би сумите не са много големи – 50, 100, ама най-много 200. Но такива обаждания се случват толкова често, че се отразяват на семейния ни бюджет!
Накратко, Иван изпрати на майка си хилядата, които тя поиска. Той каза, че това е въпрос на семейство. Такива неща не бива да се толерират. Разбира се, тази ситуация няма да ми попречи да се виждам със съпруга си. Но ми се струва, че по някакъв начин ще закипи.
