При първото си посещение в дома ни свекърва ми каза, че съм безполезна домакиня, и заяви, че с такава жена синът й ще бъде гладен и мръсен. Преди да се оженим, бяхме дали апартамента си под наем и живеехме с родителите ми. Те живееха в голяма къща с красив парцел.
Веднага след като си тръгнаха, се преместихме в моя апартамент. Всичко беше както трябва да бъде, когато се преместваш на ново място: нещата са разхвърляни, цари безпорядък. Свекърва ми обаче реши да ни посети без покана. “Как ще живеете в такъв безпорядък, какъв ужас!
Очаквах да почистите, преди да дойда!” – ядоса се свекърва ми. Разбира се, в апартамента цареше хаос, защото току-що се бяхме нанесли. Нямаше никакво почистване, за което да говорим. Точно тогава започна всичко. Всеки ден тя идваше и ми изнасяше лекции, наричаше ме добра домакиня и обещаваше да ме научи на всичко.
Мислех, че скоро ще се умори и ще се успокои. Но всеки път тя се оплакваше все повече и повече. След посещението ми тя се престара и обеща да чисти къщата всеки ден, така че синът и внучката ѝ да живеят в чиста и подредена среда. Но тя не помогна за бебето.
Изгубих търпение и посочих вратата на апартамента, като я помолих никога повече да не идва в дома ми. Тя се ядоса и започна да крещи, но като видя, че не реагирам, си тръгна. Когато се прибрах вкъщи, съпругът ми ми изкрещя, че нямам право да говоря с майка си с такъв тон. След като го изслушах, аз също посочих към вратата.
Ако толкова много обича майка си, нека живее с нея. Аз издържах със свекърва си пет години. Непрекъснато молех съпруга си да я успокои. Той не ми обръщаше внимание, пренебрегваше молбите ми. Така че той получи това, което му се полагаше. Нека се върне, ако поумнее. Ако не, оставете го да живее с майка си.
