Марина завършва университет, омъжва се за Петро и не иска да работи по специалността си. Чистенето, прането, гладенето, готвенето, грижите за любимия ѝ съпруг и също толкова любимите ѝ деца се превърнаха в смисъл на живота ѝ. Да се грижи за дома и семейството си беше радост за нея. Нещо повече, тя дори помагала на свекърва си и на майка си. Всички били щастливи: свекърва ѝ, съпругът ѝ и децата ѝ. Но майка ми мърмореше: “Защо трябваше да ходя в университет и да получавам диплома по право? “Между другото, аз също ти помагам!” – възмущаваше се Марина. “Не те моля за това!” – контрираше майка ѝ. Марина се обиди и си тръгна. Но…
Скоро тя се върна, за да й отнеме майка й… Както знаете, инициативата е наказуема. “Марийо, отивам при друга жена” – казал един ден съпругът ѝ. “По-млада ли е от мен?” – “Не, на твоите години е.” – “И с какво е по-добра от мен?” – “С нищо. Тя просто е различна. Ти имаш своите несъмнени предимства. Като домакиня си образец. Но като жена – съжалявам, но ти отстъпваш на нея.” – “А къде ще отида с децата?” – “Никъде. Ще останеш в този апартамент с тях. Аз отивам. Освен това ще ти помагам финансово. Но нали разбираш, че не мога да ти дам много. Ще трябва да ходиш на работа… – Ама защо плачеш? Та ние се разведохме, и какво от това? Животът свърши ли? Вземи се в ръце и си намери работа! Ако не искаш да работиш по специалността си, започни собствен бизнес!” – скара й се майка й.
– Любимата ми. Отиди и почисти апартаментите според договора… Мама си отиде. Марина мислеше цяла нощ. На сутринта тя се обади на бившия си съпруг. Той се съгласи да помогне, като вложи пари. Нещо повече, той не ѝ ги даде назаем, а ѝ ги подари. Марина наела офис, наела работници и в рамките на три месеца фирмата ѝ имала двайсет редовни клиенти. Шест месеца по-късно тя вече имала седемдесет и трима… “Поздравления, Марийна!” – обади се Петро, – “Ти си умно момиче. Чувам, че бизнесът ти се разраства? – Да, Петър. Едва успяваме да се справим с поръчките. Ще се наложи отново да разширим персонала си. Благодаря ти за подкрепата! Ирина е истински благодарна на бившия си съпруг, на майка си и на децата си, които я насърчили да направи първата крачка. Година по-късно Марина се омъжва за втори път. Животът ѝ се подобри. Всичко, което трябваше да направи, беше да направи първата крачка.
