Когато за пръв път дойдох в дома на родителите ми за празниците от университета, бях поразен от вниманието. Като обикновено момиче от село успях да вляза в държавен университет, за да уча икономика, и затова родителите и семейството ми се гордееха с мен.
– Нашата дъщеря е толкова умна! Момичетата от нейния клас оставаха в селото и се омъжваха, а нашата… тя ще завърши образованието си, а след това ще създаде семейство с някой мъж от порядъчно семейство!” – казаха родителите ми по време на празничната вечеря.
Вечерта беше успешна и цялото ни семейство се забавляваше добре. Но на следващата сутрин се почувствах слаб. Помислих си, че съм преяла или съм се натровила с нещо. Но някъде в дъното на съзнанието си мислех, че съм бременна. От този момент нататък параноята започна да нараства непрекъснато.”
“А какво ще стане с обучението ми? Какво ще стане с надеждите и доверието на родителите ми? И дали Леша, който е само три години по-голям от мен, ще бъде добър баща? Дали ще бъде щастлив от този развой на събитията?” – помислих си аз. Не можех да ям, да пия или да спя заради тези мисли.
Не можех да издържам повече, затова реших да разбера за състоянието си от лекарите. Нарочно отидох в друг областен център, тъй като всички в нашето село се познаваха. До вечерта новината щеше да се разпространи из селото. “Е, можем да ви поздравим за бременността. Вече е четвъртата седмица!” – обяви гинекологът.
Излязох от болницата, сякаш ме бяха пуснали във вода. Какво ще правя сега? Как ще живея? Как ще кажа на родителите си? Леша обеща, че ще се ожени за мен, но къде мога да го намеря сега, ако отиде на тренировка? Обадих се на приятеля си, но той не отговори.
Накрая той вдигна слушалката.- Здравей, Леш, отидох в болницата и ми казаха, че съм бременна. Какво ще правим? Как ще кажа на родителите си? – Не се притеснявай, скоро ще дойда. Ще поговорим за всичко заедно, а утре ще отидем в службата по вписванията, за да напишем заявление.
Уверявам ви, че семейството ми ще бъде само щастливо”, каза Леша. Вечерта Алексей пристигна с огромен букет рози. Прекарахме добре, родителите ми и той се опознаха и всички ни харесаха като двойка. В края на ваканцията си признахме, че очакваме бебе.
Скоро след това се оженихме и ни се роди дъщеря. Няколко месеца по-късно Леша си намери работа, а родителите ми също ни помогнаха много финансово. Така че наистина нямаше за какво да се притеснявам. Ето какво се случва, когато имаш толкова добър, любящ и грижовен човек до себе си.
