Имам проблем, не мога да намеря бавачка за моята Милашка. Мила е моята дъщеря. Тя е на две години, много активно и в същото време спокойно момиче. Когато бях бременна, всички тичаха насам-натам в очакване тя да роди. Но след раждането никой не я искаше, освен нас, родителите. Имаме ипотечен кредит и в началото съпругът ми работеше и за двама ни. Сега, когато Милашка е на две години, реших и аз да отида на работа. Нямаше на кого да оставя дъщеря си. Имахме бавачки, през това време сме сменили вече три. Първата се катереше по шкафовете, втората ми крадеше парфюма, а третата изчезваше в най-неподходящия момент и дори не ме уведомяваше, че няма да дойде на работа.
Със съпруга ми се приготвяхме за работа и чакахме бавачката да дойде. Съпругът ми вече беше излязъл и загряваше колата, но бавачката още не беше дошла. Звънях на телефона ѝ с моите обаждания, но тя ми изпрати само едно текстово съобщение: “Няма да дойда”. Нямах на кого да оставя дъщеря си. Единственият човек, на когото можех да разчитам, беше баба ми. Тогава ѝ се обадих: – “Бабо, помогни ми! От този ден нататък баба ми ни спасяваше, докато аз търсех добра бавачка и работех. Да, баба ми вече е стара, на 75 години е. Ходи бавно, разбира се, вече не тича. Ето защо не излиза с Мила: страхува се, че няма да може да я настигне. Защо не попитах майка ми?
Майка ми е млада, няма още 40 години. Двамата с баща ми работят по цяла седмица, така че не се занимавам с нея през уикендите; майка ми обича театъра. Нямам късмет със свекърва ми, тя не работи на 50 години. Тя прекарва по цял ден в ресторанти, кафенета, театри с приятелите си. Свекърва ми каза, когато бях бременна, да не разчитам на нея: – Ти се грижиш за мен. Когато родиш, не ми се обаждай. Аз няма да седя с детето ти. Това си е твоя работа. Трябва сама да се справиш с него. Наемете бавачки. Ето защо няма да се свързвам с нея. Не й забранявам да вижда внучката ми, но тя не проявява никакъв интерес към Мила. Ето защо детето ми сега е при прабаба си: нямаме друг избор.
