Изминаха 10 години, откакто със съпруга ми и двете ни деца живеем в града. Родителите му ни помагат много, дори ни дадоха тристаен апартамент в добър квартал. Те са много заможни хора, но знам много добре, че са постигнали това с много труд и изпитания.
Що се отнася до родителите ми, те са родени и са живели в провинцията през целия си живот. Живееха доста скромно. Сега майка ми е на 65 години, а преди една година почина баща ми. И през цялата тази година майка ми ме моли да я взема да живее при мен.
Казва, че в селото е много трудно, че е сама, че няма с кого да си говори, че й е скучно по цял ден. И ме мотивира, като казва, че ще ми помага с децата.
Опитах се да обясня на майка ми, че живеем в апартамента на свекърва ми и те определено няма да се зарадват, когато разберат, че съм преместила майка си в къщата, която са ми подарили. Щеше да е добре, ако майка ми беше прикована на легло и безпомощна – тогава нямаше да има въпроси.
Аз самият бих се преместил при нея. Но тя е в разцвета на силите си, знае как да прави всичко в къщата, просто й е скучно. Къщата на родителите ми е много малка. Дори и да я продадем, едва ли ще мога да си купя подходящ апартамент.
Така или иначе, майка ми ми звъни всеки ден, за да разбере дали не съм променил решението си. Всеки път казвам “не”, а тя винаги се обижда. Тази вечер тя ще се обади отново. И аз вече не знам какво да й кажа.
