Към касата се приближи възрастна дама със стоки в количка. Тя приличаше на село. Продавачката провери стоката, сложи я в торбичка и обяви сумата: – Това ще бъдат две хиляди триста и четиридесет. “Тук не може да се плаща по телефона – каза касиерката – Защо дори в нашия селски магазин може, а в столичния супермаркет не? Плащате или с карта, или в брой.” – Каменната епоха – измърмори старицата и посегна към портфейла си за пластмасова карта. Извади я и я постави в терминала за разплащане. “Поставете я отново”, изиска касиерката, след което извика на колежката си: “Анка, провери връзката с банката!” “Няма интернет!”, изкрещя касиерката на име Анка.
– “Как? В столицата няма интернет? Не можеш да говориш сериозно! “Откога вашата колиба е тук?” – ядоса се старицата. “Ще трябва да платите в брой” – каза касиерката. Старицата прокле столицата, този супермаркет и ИТ хората, но все пак посегна към портфейла си и извади стодоларова банкнота. “Шегувате ли се? Дайте ми правилните пари!” – поиска касиерката. “Какво става с това?” – изненада се старицата. Не приемаме чуждестранна валута!” – каза важно касиерката.
– А нашата държава изпраща пенсията ми на моята карта. Но интернет не работи във вашата страна. Как ще платя с карта?” – Не знам. Или ще платите, или ще върнете стоката.” – Отклонихте се от темата. Дойдох от моето село, за да купя тези неща! Ако ги имахме тук, нямаше да дойда в наводнения ви магазин. Вземете си доларите!” – “Бабо, дай да ти ги сменя – каза на бабата човекът зад нея. Давай, смени ги. – А по какъв курс ще ги сменим? – По курса на банката, разбира се. “Да проверим сайта им – каза старата дама и извади смартфона си. Интернет е онлайн!” – извика Анка от другата каса… Всички хора, които стояха на опашката, гледаха възрастната дама с възхищение.
