От три дни се подготвях за пристигането на сватовете. Бях родена в селото и беше прието гостите да се посрещат с богата трапеза. Родителите ми ме научиха на това, защото, когато чакаха роднини и приятели, те дори заколваха прасе, майка ми приготвяше много вкусни ястия и трапезата се нагъваше.
Мама казваше, че масата винаги трябва да е пълна, дори да похарчиш и последната си стотинка – гостите трябва да си тръгнат доволни и сити. Винаги имам няколко традиционни ястия: маслини, пълнено зеле, колбаси, сирене, зеленчуци, закуски. Дъщеря ни се омъжи преди няколко месеца.
Вече се бяхме срещнали със сватовете, но това беше на неутрална територия, все още не бяхме ги посетили, затова бях много притеснена как ще мине. Поканих сватовете да ни посетят. Мислех, че трябва да се опознаем по-добре. Поканих ги в неделя и сватята се съгласи. Така че се подготвям.
Купих някои хранителни продукти: запасих се и с плодове и сладолед. Дори изпекох своя специална торта. Накратко, всичко вървеше като по часовник. Нашите сватбари бяха интелектуалци. Те работеха като преподаватели в института. Казах им, че няма да намерим общи теми. Но всичко мина чудесно.
Седяхме там до вечерта, за щастие, бях приготвил малко храна. Говорихме за бъдещето на децата ни. Дъщеря ми и зет ми също дойдоха на масата по-късно вечерта. Родителите на Игор ни поканиха през следващата седмица. Така че бях сигурна, че те ще се радват на нашите събирания.
Бях толкова щастлива да получа тази покана, че дори си купих нова рокля. Изпекох торта, за да не си тръгна с празни ръце. Не ям торти, купени от магазина, защото не ми харесват. Съпругът ми искаше да обядва вкъщи, но аз не му позволих.
Казват, че свако се подготвял, а ти ще се прибереш сам вкъщи, няма да искаш да ядеш, може да се нарани.Апартаментът на сватовете имаше много елегантен интериор, добър ремонт и скъпи мебели. Много ми хареса. Дори исках да имам полилей като тях. Но за моя изненада нямаше ограничения, когато видях една празна маса.
Дали не се бяха подготвили за нашето пристигане? Попитаха ни какво бихме искали: чай или кафе? Свекърва ми учтиво поиска рецептата за торта, която бях донесла. Тя я похвали. Това беше единственото нещо, което ядохме. Нямаше нищо друго за ядене. Съпругът ми беше гладен и видях разочарованието в очите му.
Затова казах на сватовете, че трябва да тръгваме. Благодарихме им учтиво, а роднините ни казаха, че ще дойдат да ни видят следващата седмица. Те с удоволствие прекарваха времето си заедно. Разбира се, че им хареса. През целия път дотам си мислех за този прием, а съпругът ми си мислеше за борша, който го чакаше на котлона.
